Над баири с дерета сушави, залюляно от тишина, цяла вечер градчето сгушено чака пролетна новина. Натежали от вятър тополите примирено превиха гръб, над градините тих и пролетен светна тънък въздушен ръб. Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали? По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали. А един странник забравен пресича вашия град и се сипе, и го завява на годините белият сняг. И измити, и светли къщите се тълпяха на тоя площад, но стъписани все се връщаха в дълбините нейде назад. Под таваните им варосани, зад прозорци със тънък звън момичета златокоси сънуваха своя съботен сън. Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали? По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали. А един странник забравен пресича вашия град и се сипе, и го завява на годините белият сняг. Момичета, мили момичета, сънят ви е хубав, нали? По зелени пътеки тичате и ябълков цвят ви вали. А един странник забравен пресича вашия град и се сипе, и го завява на годините белият сняг.
Дата на публикация: 6 октомври, 2018
Категория:
Музика
Ключови думи:
Пролет
Провинциална