ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА ЕПИЗОД 10 СЕЗОН 2 (2017) г. БГ АУДИО ПРЕМИЕРА, 2018

Екатерина II Велика (на руски: Екатерина II Великая), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (на немски: Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна (на руски: Екатерина Алексе́евна), е императрица на Русия от 1762 г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм. Пълната титла на императрица Екатерина II е С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, Императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска[1] и други, господарка и велика княгиня новгородска на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи повелителка и господарка на иверските земи, на карталинските и грузинските царе и кабардински земи, на черкаските и горски князе и на други, наследствена господарка и притежателка[2].

Ранни години

Принцеса София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст е родена на 2 май* 1729 г. в Щетин (днес Шчечин), Померания. Тя произхожда от второстепенен немски княжески род и е братовчедка на шведските крале Густав III и Карл XIII. Баща ѝ, Христиан Август фон Анхалт-Цербст (принц Анхалт-Цербст), е назначен от краля на Прусия за губернатор на Щетин.

Със съдействието на руската императрица Елисавета Петровна през 1744 г. София Фредерика Августа бива сгодена за втория си братовчед Петър III Фьодорович (херцог Холщайн-Готорп), престолонаследник. Бракът е резултат от редица добре обмислени дипломатически ходове, дело на граф Йохан Херман Лесток, лелята и тогавашна императрица Елисавета и Фридрих II, крал на Прусия. Граф Лесток и Фридрих II имат малко по-различна цел от тази на императрицата и тя е да се подобрят отношенията между Прусия и Русия с цел да се отслаби австрийското влияние и да се свали руският канцлер Бестужев, на когото императрица Eлисавета има огромно доверие и който е един от радетелите за добри руско–австрийски отношения.

София за първи път среща Петър III на десетгодишна възраст, когато той е 11-годишен. За тази среща тя пише, че намира Петър за доста омразен на вид човек. Не го харесва най-вече заради това, че той има доста блед вид и голяма пристрастеност към алкохола на такава млада възраст. През януари 1744 г. тя заминава за Русия заедно с майка си и полага големи усилия да опознае езика и живота на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема православието и името Екатерина Алексеевна.

Като цяло императрица Елисавета много добре познава цялото семейство на София, тъй като тя самата е била сгодена за принца на Сакс-Ваймар-Айзенах Карл Август, брат на Йохана Елизабет. Той умира през 1727 г. от едра шарка, преди сватбата. Въпреки всичко императрица Елисавета е възхитена и пленена от София, която с пристигането си в Русия не жали усилия да спечели благоразположението ѝ, както и на съпруга си Петър III и на руския народ. София се отдава на ученето на руски език до такава степен, че става през нощта и разхождайки се боса в покоите, преговаря научените си уроци (въпреки че знае перфектно руски и може да говори дори с акцент). В резултат на това обаче се разболява от пневмония през март 1744 г. В мемоарите си пише, че с идването си в Русия е била твърдо решена да направи всичко необходимо и да твърди, че вярва в онова, което се изисква от нея, за да бъде достойна да носи короната.

С пристигането си в Русия тя се разболява тежко от плеврит, който едва не отнема живота ѝ. Знае се, че е лекувана чрез пускане на кръв, именно на това, според нея, тя дължи живота си. Майка ѝ е против тази практика и дори кара дъщеря си да се изповяда пред лутерански свещеник, но Екатерина отговоря: „Не желая да бъда изповядана от лютерански свещеник, а от православен“. Това до голяма степен издига Екатерина в очите на императрица Елисавета. На 21 август 1745 г. Петър и Екатерина се женят в Санкт Петербург, след което установяват двора си (т.нар. „млад двор“) в Ораниенбаум (днес град Ломоносов). Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив, като доста време остава и неконсумиран поради физически недъг на съпруга. Все пак след известно време проблемът е преодолян и през 1754 г. се ражда престолонаследник – Павел Петрович (по-късно Павел I). Двамата съпрузи бързо охладняват един към друг и започват извънбрачни връзки. Петър взема за любовница Елизавета Воронцова,[3] а Катерина има любовна връзка с множество фаворити: Сергей Салтыков ,[4], Григорий Орлов (1734 – 1783),[5][6], Александър Василчиков,[7][8] Григорий Потьомкин,[7][8][9][10] Станислав Понятовски,[11][12] и др. Тя се сприятелява с Екатерина Воронцова-Дашкова, сестра на любовницата на мъжа си, която я свързва с различни политически групировки, настроени срещу Петър.

Майката на София, принцеса Йохана взема активно участие в дворцовия живот и дипломатическите интриги в императорския двор. В историята тя бива описана като студена, високомерна жена, обичаща клюките и дворцовите интриги. Жаждата ѝ за слава е толкова голяма, че тя жадува по най-бърз начин да възкачи дъщеря си Екатерина като императрица на Русия. С действията си тя провокира императрица Елисавета да я обвини в шпионаж в полза на крал Фридрих от Прусия, да ѝ заповяда да замине, за да няма достъп до дъщеря си и никога повече да не се връща в Русия.

Царуване на Петър III

След смъртта на императрица Елисавета на 5 януари 1762 г.* Петър III става император на Русия, като поставя начало на династията Холщайн-Готорп-Романов, но се задържа на власт само шест месеца. С некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на аристокрацията, духовенството и армията. Въпреки че в Седемгодишната война Русия побеждава Прусия на бойното поле, поради възхищението си от Фридрих II Петър III сключва неизгоден мир (1762), без да получи никакви територии. Това кара руския народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина подозира, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно с любовника си Григорий Орлов през юли 1762 г. тя подготвя бунт на гвардията и принуждава Петър ІІІ да абдикира, а тя се провъзгласява за императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в Ропша при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски регент. Това се основава на прецедент, свързан с това, че през 1725 г. Екатерина I, родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, наследява своя съпруг Петър Велики на трона.

Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на регент или узурпатор. Именно поради това известен брой противници на Екатерина се събират около фигурата на сина ѝ Великия княз Павел, когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде конституционна монархия. Това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си.

Дата на публикация: 21 февруари, 2018
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: се На Като Бг Аудио Петър г. след но само премиера Русия става смъртта велика III задържа власт начало Екатерина януари 2018 император елисавета поставя Царуване (2017) 1762 императрица г.* династията Холщайн-Готорп-Романов