25 Септември Св. преподобна Ефросиния Александрийска

25 Септември Св. преподобна Ефросиния Александрийска. На 25 септември църквата почита Св. преподобна Ефросиния Александрийска и Св. Сергий Радонежски.През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички. Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време. Пафнутий правел много благодеяния на бедните, изобщо на нуждаещете се. Най-после му се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния. Родителите й дали хубаво образование. На 12 години, след като се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите. Любвеобилният баща, като направил избор между момците, обещал да я даде на един младеж, който се отличавал както с образованието, така и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, искрено копнеела да живее само за Господа. И правела всичко, за да се изпълни това нейно желание. Един от братята в манастира, на който Пафнутий редовно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да покани благодетеля да дойде на храмовия празник в светата обител. Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с дъщеря му. Ефросиния го разпитала подробно за манастирския живот. Открила му, че много желае да се посвети в служба на Бога. С тъга му казала и това, че баща й, който много я обичал, вече я обещал на един момък. При това положение нямало да се съгласи да я пусне в манастир. Монахът й обяснил предимствата на девството. Прекарала нощта в молитва. Усилено молила Бога да се изпълни над нея неговата света воля. Ефросиния чувствала, че Бог желае тя да посвети живота си Нему. На празника старецът – йеромонах дошъл при нея. Говорил й дълго за значението на християнското самоотречение. Остригал косата й и я облякъл в монашески дрехи. Оставало само да отиде в някой манастир. Но в кой? В зевически манастир баща й би могъл да я намери. Облечена в дрехи на монах Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд. Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния казала, че е евнух, който е служил при царския двор, но, притеснен и отегчен от светската суета, дошъл в манастира да спасява душата си. Теодосий поверил младия монах Смарагд на опитния духовник Агапит, който да го ръководи в духовния живот. Красотата на Смарагд, истинска женска красота, станала предмет на смущение за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си смущение те изразили и пред игумена. Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложи му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с радост. В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни. През това време бащата идвал много пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя дъщеря и искал настойчиво от братята да се молят за откриване на следите й. Веднъж той изливал пред игумена скръбта си особено силно. Теодосий го запитал, дали не иска да побеседва с един благочестив брат, който в миналото бил служител в императорския двор. Пафнутий приел веднага това предложение. По това време Ефросиния била постигнала вече голям духовен напредък. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при затворника Смарагд. Като видяла баща си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи красотата й била повяхнала. Лицето й било покрито с монашеско було. Дълго беседвала тя с баща си. Говорила му за вечността и небесната слава, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието – високи добродетели, които приближават до Бога, Който е безкрайната благост. Говорила му също, че любовта към децата не трябва да стои по-високо от любовта към Бога, ме временните скърби, ако се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че подир толкова молитви и при Божията благост дъщерята му непременно ще бъде намерена, ако е надобър път, и че каквото и да се случи – Господ ще го утеши в свое време. Беседата на дъщерята оживила дълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий пак се явил пред игумена и му казал: - Аз получих толкова много полза от тоя брат, като че намерих дъщеря си! За света Ефросиния – тая чиста девица – не е било леко да живее сред общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането й с нейния нежен баща. Тя гледала душевните му страдания и страдала не по-малко от него. Св. Ефросиния се борела с природата си. С пост, молитва и помощта на Божията благодат тя победила. Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор близо до манастира.

Дата на публикация: 27 септември, 2017
Категория: История и нации
Ключови думи: св. 25 септември преподобна Ефросиния Александрийска