Вярата е доверие в един човек или нещо. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност. Ето какво пише в българския тълковен речник:
вя̀ра
ж., само ед.
1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.
2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.
• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.
Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е възприемането от ума, на истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10.
Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.Вярата според християнството „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“
Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират Бога, който Е в една по-висша действителност – духовната.
Според Библията и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата.
11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.
1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят
:5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете
:13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
В езотеричното християнство
„Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“
„Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“
„Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“
(Учителят Петър Дънов)
В индуизма и будизма
В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта.
В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на Буда, тя представлява:
убеждението, че нещо е
решителността и решимостта за постигането на духовните цели
и чувството за радост от предните две.
Във философията
Епистемологично, когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането
Дата на публикация: 17 септември, 2017
Категория:
Изкуство
Ключови думи:
духовно
познание
Харесайте ни във Facebook