Седем нишки тъга...

1.СЕДЕМ НИШКИ ТЪГА.
СЕДЕМ НИШКИ - И ВСИЧКИТЕ ЧЕРНИ...
Седем дълги години тъкала съм сватбен чеиз.
Седем чифта обувки съм скъсала - да те намеря...
А очите ми светеха - като очите на рис.

2. Седем пролети - с голи ръце съм копала земята!
Седем гроба прелях. Кръстих две неродени деца.
Седем песни за тях съм изпяла! Така ги оплаках.
Вечер идат в съня ми. Говорят... Но нямат лица.

3. Седем клетви те клех! (Дано нито една не те стигне...)
С обгорели от мъка криле - да се върнат при мен.
(Седем ялови сватби - със ялови булки да вдигнеш.
Неродените наши деца - да вгорчат твоя ден)

4. Седем смърти живях! А те исках за седем живота...
Седем клетви те клех - осем пъти те благослових.
Седем кръста изнесох - а още катеря Голгота...
В седем чаши отрова ти сипах. Но аз ги изпих.

5. Седем гряха съм сторила - нито един не изкупих.
Седем праведни сЪлзи изплаках - за всеки от тях.
Седем дявола черни - с душата си бяла подкупих.
И отново те чакам - готова за осмия грях.

6. Седем нощи събирах жарава от юлски светулки -
и ръчиците мънички топлих... на много деца.
Само две (неродени) - отраснаха в празната люлка.
И ги викам по име. Те идат. Но нямат лица...

7. Седем нишки тъга. Седем нишки! И седем куплета.
По последната нишка на Залеза - тръгвам сега.
Но в куплета последен - ще светя. До бяло ще светя!
За да храня душата ти ледена - с топла тъга...
© Гълъбина Митева

Дата на публикация: 14 май, 2017
Категория: Изкуство
Ключови думи: Изненада