6 Април - Свети Методий Славянобългарски, Архиепископ на Панония

6 април - Успение на Св. Методий Славянобългарски, Архиепископ на Панония
6 АПРИЛ 885 г. – УСПЕНИЕ НА СВЕТИ МЕТОДИЙ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ, АРХИЕПИСКОП НА ПАНОНИЯ
Свети Методий е светец на Източноправославната и Католическата църква, личност с изключително значение за цялостния исторически път на Европа. Най-важният извор за неговото интелектуално присъствие в духовната съкровищница на историята е Пространното му Житие, написано в края на ІХ в. от Свети Климент Охридски. Други книжовни извори, в които се говори за Св. Методий са: “Пространно житие на Кирил”, създадено във Велика Моравия преди 882 г., Службата за Методий от Константин Преславски, “Похвално слово за Кирил и Методий”, “Проложно житие на Кирил и Методий”, написани от Кирило - Методиевите ученици, Пролог към “Небеса” от Йоан Екзарх, “Проложно житие на Методий”, създадено в България през ХІІІ в., “Истинная повест”, сътворена от архиепископ Теофилакт, чешкото житие на Св. Църха и Страхота от втората половина на ХІV в. и пр. Ценни сведения се съдържат в някои ранни латински извори от ІХ в.: “Поменик от Райхенау”, Послания на папа Йоан VІІІ (872-882), “Италианска легенда” и “Залцбургски меморандум”. За дейността на Св. Методий говорят и някои по-късни съчинения с чешки, унгарски, немски и хърватски произход – н-р “Кристианова легенда” (ІХ в.), “Моравска легенда” (между ХІІ-ХІV в.), богословският трактат на марошварския епископ Гелерт (980-1046) върху първите три стиха от глава 3 на библейската Книга на пророк Даниил, Beatus Cyrillis (XI-XII в.), Quemadmodum (XIVв.), Diffundente sole (XIII-XIVв.), Чешка хроника на Козма Пражки (1045-1125), Хроника на Презвитер Магнус, каноник на манастира в Райхсберг, Хрониката на сплитския архидякон Тома и др. В някои византийски творби са предоставени частични данни за Св. Методий - н-р “Дюканжовия списък”, (ХІІ в.), “Пространно житие на Св. Климент Охридски” (ХІ-ХІІ в.) и “Кратко житие на Св. Климент Охридски” (ХІІІ в.).

Методий е монашеското име на славянския Апостол. Според Архиепископ Теофилакт - автор на “Истинная повест” – “Методий, след като изучи Светото Писание стана войник. Той беше смел и много достоен; затова стана известен и в царския двор”. Неговите способности не остават незабелязани от знатните солунчани, а византийският император го назначава за управител на славянско княжество, включено в състава на Византия – областта Стримон, намираща се на север от гр. Солун.

В глава 2 от “Житието на Методий” се казва: “Като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне”. В “Похвално слово за Кирил и Методий” се подчертава: “Цъфтейки с мъдрост като благоуханно цвете, беше обичан от всички управници. В беседите си се представяше като Соломон, привеждайки чудни притчи, поучения и въпроси... и като служеше добре на всички беше като крилат. На война беше страшен като Самсон, Гедеон и Иисус Навин”. Според “Проложно житие на Методий”: “от младини младежът беше мъдър и силен телом”. След този период Методий се оттегля в манастир на планината Олимп, в областта Витиния, напускайки светския живот. Според гл. 3 от “Житието на Методий”, в манастира той “се занимава усърдно с книгите”, а според гл. 7 от “Житието на Кирил”, там Константин “беседвал с книгите и денонощно се занимавал с тях заедно с брата си”. Според някои медиевисти тук се ражда славянската писменост. През втората половина на 860 г. Методий взема участие във важна църковно-религиозна и политическа мисия, изпратена от византийския император в Хазарския каганат. В тази мисия Методий участва по покана на брат си Константин. На 30 януари 861 г. Константин намира мощите на Свети Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херцов и се полагат в Църквата “Свети Димитър”. Константин Кирил – Философ написва “Похвално слово” и Химн за Св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Според “Истинная повест” няколко години след Хазарската мисия “при цар Михаил дошли и посланици от Българския владетел Борис. Те го молели да им изпрати учители, които да проповядват на народа му християнството и му обещали той да се покръсти и да им бъде другар в напредъка и помощник в борбата. Царят и Патриархът отново извикали достойните за вечна памет учители, молейки ги да идат и да просветят този заблуден народ. Тези свети учители приели с радост... И когато решили да направят това, те се отдали на пост и непрестанни молитви и с Божията помощ не се посрамили в своето намерение - за четиридесет дни съставили българската азбука...; най-напред преведоха на български език стихове и тропари, след това и Светото Евангелие на Йоан. И като видяха това Царят и Патриархът заедно прославиха Господ Бог. След голямото си и пречудно дело те напуснали Цариград, като дошли в България и били приети с големи почести от Българския владетел Борис. Тогава те, блажените учители му показали новоизмислените от тях букви за неговия език. След това били доведени малки деца, които те започнали да учат на буквите и да четат вечерната, сутрешната и цялата служба и Псалтира. Накрая владетелят и всичките негови хора се покръстили”.

Дата на публикация: 5 април, 2017
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: Свети АПРИЛ Методий Славянобългарски