Недялка Керанова е българска народна певица, родена в с. Татарево, Хасковско на 24 април 1941 г. Баща ѝ Тодор Керанов е известен за времето си цигулар. Като момиче, Недялка впечатлява със своята самобитна дарба, плътен, дълбок и овладян глас. Песните си учи от тях, от татаревските жени, от професионални музиканти като Рамадан Лолов. Едва на 13 години получава първото си отличие и заедно с Магда Пушкарова, Борис Карлов и други музиканти пътува из България, пее по сватби и тържества. През 1956 г. е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив. Три години по-късно Филип Кутев я кани в Държавния ансамбъл в София, където Недялка работи десет години. През 1969 г. Недялка Керанова напуска Държавния ансамбъл в София и се връща в Пловдив, където се чувства най-добре. Пее с почти всички инструментални групи в Тракия – Леновската, Конушенската и много други. Наричали са я “най-мъжката певица”, “българската Ела Фицджералд”, “доайенът на сватбарската песен”, “черната перла на Тракия”. Печели златни медали от музикални фестивали в Румъния, Австрия, Югославия, България Умира на 22 юни 1996 г в Пловдив. Недялка се възхищава на жените, които пеят мъжки. Тя казва, че песента трябва да се изработи, тя зрее. Сред нейните думи са: "Един народен певец не може да се научи да пее, той се ражда певец."
Дата на публикация: 28 март, 2017
Категория:
Музика
Ключови думи:
дума
Караджа
недялка
Керанова
Русанки