музика: Caravelli
стихове: Таня Мезева
Често хората в рамки те слагат-
"страдална", "низвергната", "смешна".
И захвърлят те жалка през прага,
като вещ ненужна и грешна .
Каква си, Любов? Целомъдрена?
С финес елегантно шармантен?
Или страст си на път разпиляна
и след теб е... адът на Данте.
Къде си, Любов? Във очите ли?
Там където се раждат звезди?
Или в стихове - болка. Обители
на поети с раними души?
Колко дълго си тук? Векове ли?
Безсмъртна, дарена от Бог?
Или миг нарисуван с пастели
с очертан черносив епилог.
Любов, ти за мен си Месия.
Полет цветен незрим за плътта.
И разчупя ли рамки с магия
се възраждам. Жар птица. Жена.
Дата на публикация: 15 февруари, 2017
Категория:
Друго
Ключови думи:
Любов
Бог
светлина
възраждане