Откъс от българския мини сериал „Фалшификаторът от „Черният кос“, 1983 г., на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Хаим Оливер. Филмът е създаден по едноименния роман на Хаим Оливер от 1969 г. Оператор е Димо Коларов. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев, Петър Ступел. Камѐлия То̀дорова, позната също на английски като Camellia Todorova и Camy Todorow (Кѐми То̀дороу) през 80-те и началото на 90-те години на миналия век на Запад, е българска певица и киноактриса. Родителите ѝ са Стойка Александрова Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, и Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза. Дядо ѝ по бащина линия е Коста Тодоров.
В детска възраст се занимава с балет и художествена гимнастика. У тях се е говорило на френски, но в юношеска възраст Камелия отказва да говори на него и решава сама да започне да учи английски език. От майка си наследява любовта към класическата музика, пластиката и спорта, а от баща си – към чуждите езици, джаза и киното.Завършва Техникум по вътрешна архитектура и дървообработване, след което прави първите си изяви на сцена като актриса в периода 1972 – 1975 г. с експерименталната театрална трупа „4+4“ на режисьора Николай Георгиев. Там научава, че може да пее, затова започва да взима уроци по пеене при Катя Спиридонова, а през 1975, след като затварят театър „4+4“ и не е приета във ВИТИЗ, започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза.
През 1978 година дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада“ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и участие в шоупрограми на музикалния театър „Фридрихщатпалас“ в Берлин. На фестивала „Jazz Yatra“ (Джаз ятра) в Бомбай поради липса на акомпанираща група тя склонява ритмичната секция на Стан Гец да ѝ акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие.В началото на 80-те години Камелия Тодорова, заедно с Биг бенда на БНР и диригент Вили Казасян, записва поредица от успешни поп песни, измежду които „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“ и „Да е влюбен този свят“ (последните две често са погрешно смятани съответно за „Летят последните таксита“ и „Чакам те сутрин рано“), които остават запазена марка в репертоара на певицата. През 1980 излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова“. Не след дълго предстои поредица от отличия. Към наградите си за джазови изпълнения прибавя призове от конкурси за популярна музика – Златният Орфей (1980, Гран При за песните „Стая на релси“ и „Maybe This Time“ от филма „Кабаре“) и „Internationales Schlagerfestival Dresden“ (Международен шлагер фестивал в Дрезден) (1982, Гран При), на който се преставя с песента Auf diesen Tag hab' ich gewartet (Очаквах този ден), позната в българския си вариант като „Откритие“, по музика на Александър Бръзицов и текст на Матей Стоянов.През този период участва и в няколко успешни български филма. Играе една от главните роли в „Търновската царица“ (1981), участва и в „Монолог за прасенцето“ (1981) „Прилив на нежност“ (1983), който е спрян след заминаването ѝ от България по-късно същата година, и „Бон шанс, инспекторе!“ (1983).
През 1983 г. по време на музикален фестивал в Солун Камелия се среща с бъдещия си съпруг Майкъл Кунстман, решава да се омъжи за него и така от остров Корфу двамата заминават за Италия, като Камелия се представя под името Лилия Маранни и боядисва косата си руса, за да не бъде разпозната. Накрая двамата се установяват в Германия, където на 25 юли 1984 се раждат разнояйчните близначки на двойката: Рахел-Лилия и Мириам-Ребека. Камелия подписва договор с музикалната компания Върджин Рекърдс (Великобритания) под артистичното име Camy Todorow (Кеми Тодороу) и през лятото на 1985 година издава първата си сингълова плоча Bursting at the Seams, записана съвместно с барабаниста на Куийн Роджър Тейлър в студиото Mountain Studios на групата в Монтрьо, Швейцария, а през месец септември същата година излиза дългосвирещата плоча, включваща ремикс на песента, инструментала ѝ, както и още една песен – Don't Stop It, I Like It. Сингълът е промотиран в Германия, където на 17 април 1986 Камелия участва в музикалното шоу Show & Co. mit Carlo и представя песента.Две години по-късно, през 1987, излиза следващият ѝ сингъл Chain of Fools, който, подобно на Bursting at the Seams, е издаден на сингълова и на дългосвиреща плоча. От страна Б и на двете плочи присъства песента The Day of the Storm (On the Edge of Paradise), чийто текст е написан от самата Камелия.Връщайки се в България през 90-те години, Камелия отново поема концертната си дейност в родината си: издава няколко студийни албума и участва в разнородни проекти както в поп музиката, така и в джаза. През 1991 г. е издаден албумът 2 Souls in 1 (Две души в една) от Балкантон, в който са включени синглите ѝ Bursting at the Seams и Chain of Fools и други песни, записани по време на пребиваването ѝ в Германия. Повечето от песните имат записани видеоклипове към себе си.
През 1994 излиза „Настроение“, включващ всичките ѝ песни, записани преди заминаването ѝ в чужбина през 80-те години. Заснет е клип към песента „Прошепнати мечти“През 1996 излиза „Привличане“, записан съвместно с ФСБ и издаден от музикалната компания Маркос мюзик. От него са екранизирани песните „Но дали…“, „Синьо“, „На колене“ и „Самота“.
През 1998 и 1999 г. заедно с Васил Петров и Стефка Оникян участва в юбилейни концерти по повод 100-годишнината от рождението на Джордж Гершуин и Дюк Елингтън, организирани от Людмил Георгиев. През 1998 г. е поканена на първото издание на Международния джаз фестивал в Банско и оттогава редовно присъства в програмата му с различни музикални формации. Същата година е пуснат макси сингълът „Докосване“, включващ и версия на английски език. Следващата година е ред на сингъла „Безкрайно“ и на теленовелата „Докосване“ с участието на Камелия и Николай Сотиров в главните роли.Камелия Тодорова се омъжва за Майкъл Кунстман през 1983 година и двамата заминават за Германия, където се установяват. От брака им се раждат две дъщери – Мириам-Ребека и Рахел-Лилия, родени на 25 юли 1984 година в Мюнхен. След завръщането си в България в началото на 90-те години Камелия ги включва в свои участия и концерти като беквокалистки, но впоследствие сами отказват да се занимават с това. Мириам решава да се занимава с музикален мениджмънт, докато Рахел завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност поп и джаз пеене и от 2006 година работи съвместно с диджея Страхил Велчев, познат под сценичния си псевдоним KiNK, а едва през 2012 година издава първия си сингъл Follow the Step под сценичното име Рейчъл Роу (Роу е съкращение от фамилията Todorow, с която близначките са родени). Занимава се също и с писане на песни и текстове – писала е както за майка си, така и за Мария Илиева, Рут Колева, Любо Киров и Сантра. До момента има издадени общо пет песни: Follow the Step, L Square, Тук и сега, Горещо/студено и Sparks, към които са заснети и видеоклипове.
Дата на публикация: 21 януари, 2017
Категория:
История и нации
Ключови думи:
Изненада
Харесайте ни във Facebook