стихове: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов
ТРЕВА
Живея просто. Като дъх.
Помни това!
Не съм скала, не съм и връх,
а съм трева.
Над мене зимни ветрове
току фучат.
И под дълбоки снегове
стоя. Мълча.
Напролет пак – безшумен гръм –
ще се явя,
желано-страстна – като сън
и синева.
По мене влюбени жени
ще завървят.
Ще виждат в мен зелен и син,
и тих светът.
Рекат ли да ме окосят –
уж за сено! –
Ти вярвай, аз ще прораста.
Дано. Дано!
Дата на публикация: 23 декември, 2016
Категория:
Музика
Ключови думи:
трева
Харесайте ни във Facebook