Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, турското командване заповядва Осман паша, командир на Армейски корпус, веднага да се насочи и укрепи в Никопол. По пътя му към Никопол, към армията му се присъединяват някои гарнизони и така тя нараства до 13 000 души. На 4/16 юли обаче Западния руски отряд превзема Никопол и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен. На 6/18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а но 7/19 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно пристигат и първите руски войски.Веднага след падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Руската армия обаче се забавя, тъй като има нужда от попълването на запасите и от превързването на ранените. Така русите пристигат пред Плевен едва на 7/19 юли и започва да обстрелват турските позиции без да предприемат атака. На 8/20 юли сутринта атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване, едва 8 600 руси атакуват около 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Така първата атака на Плевен струва на русите 75 офицери и 2326 войници убити и ранени. Турските загуби са изчислени на около 2 000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений на Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.През следващите дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия като формират Западната турска армия. Видно е че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройното превъзходство в артилерията. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение - руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от упор от добре прикритите турски войски. В допълнение - ген.Криденер не вярва в успеха на предстоящата атака - той изчислява погрешно противниковите сили на 50-60 000 души, при това на защитни позиции. Така на 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
Битка при Пелишат–Згалево
На 19/31 август деветнадесет османски табура излизат от Плевен и атакуват руските части в района с.Пелишат - с.Згалево. След ожесточени боеве за редута при с.Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен. Руските загуби възлизат на 1000 убити и ранени, а турските - 1350 убити и ранени. Атаката е планирана да съвпадне с рамазана, а евентуалната победа да бъде в чест на мюсюлманите. Голяма част от турските войници в този бой са пияни, въпреки забраната по време на празника.
Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877г. Участие вземат 75 500 войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов). Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия.
Третата атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.
«Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1880
На 26 август/7 септември започва усилна артилерийската подготовка за предстоящата атака и продължава до 10 септември. Решителният щурм е предвиден за 30август/11 септември, когато е именния ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристига цар Александър II, румънския крал Карл и Великия княз Николай Николаевич. Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаките по всички сектори са прекратени. Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени, а турските загуби са едва 3000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като Павел Зотов например, дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата артилерия и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на Дунав.
Боеве при Гривишките редути
След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут № 1 / Канлътабия. Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 / Баштабия. Атаката е отбита. Втори път е проведена на 7/19 октомври, без успех. Румънските загуби са 929 убити и ранени. Турските загуби са неизвестни.
Дата на публикация: 10 декември, 2016
Категория:
Новини
Ключови думи:
Изненада