Бяла чапла в Марица!
Сънувам ли!
Или мойта душа изтерзана
я повика в отчаян миг?
Бяла чапла!
Да не смееш дори и със поглед
да докоснеш перата й чисти.
Тя полека пристъпва
и потъва,
потъва,
потъва
в жабуняка, наречен река.
Дългонога, изящно отметнала
към небето глава,
не разбира – наивница мила,
че за нея ТУК няма живот.
Аз крещя мълчаливо:
Отлитай!
И уплашено шепна:
Постой!
Бяла чапла – сестра на душата ми…
Колко много тресавища още!
Николай Гюлев
Дата на публикация: 3 декември, 2016
Категория:
Музика
Ключови думи:
Изненада