Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика – списание „Библиотека"
Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910 г. унищожена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.
На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.
С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.
Директори
1879 – 1880 : Георги Кирков
1880 : Петко Славейков
1884 : Константин Иречек
1884 – 1894 : Васил Стоянов
1894 – 1895 : Димитър Маринов
1895 – 1899: Райчо Каролев
1899 : Илия Миларов
1899 – 1901 : Александър Козаров
1901 – 1902 : Давид Панайотов
1902 – 1903 : Владимир Шишманов
1903 – 1908 : Стоян Заимов
1909 – 1911 : Пенчо Славейков
1911 – 1913 : Никола Бобчев
1913 – 1915 : Александър Златанов
1915 – 1916 : Михаил Тихов
1919 – 1922: Стилиян Чилингиров
1922 – 1923: Станимир Станимиров
1923 – 1928 : Божан Ангелов
1928 – 1934: Велико Йорданов
1934 – 1944: Райчо Райчев
1944 – 1949 : Тодор Боров
1949 : Трайчо Костов
1949 – 1960 : Георги Михайлов Добрев
1964 – 1965 : Орлин Василев
1965 – 1982 : Константинка Калайджиева
1983 – 1989 : Петър Караангов
1990 – 1991 : Атанас Натев
1992 – 1995 : Александра Дипчикова
1996 – 1997 : Вера Ганчева
1997 – 1998 : Кирил Топалов
1998 – 2016 : Боряна Христова
2016 - ... : Красимира Александрова
Дата на публикация: 28 ноември, 2016
Категория:
Изкуство
Ключови думи:
Изненада
Харесайте ни във Facebook