ТАЗИ ВЕЧЕР - НЕБЕТО НА ЗАПАД КЪРВИ... КАТО РАНА

ТАЗИ ВЕЧЕР - НЕБЕТО НА ЗАПАД КЪРВИ... КАТО РАНА.
Уморено догаря деня - върху сноп от лъчи.
С Вечерта - пием вино от снощи. И тя е пияна.
Само двете си пием...
И само на нея личи.

Оредели - по голите клони листата треперят.
И се блъскат крилете на птиците - в ниския ден!
О, дано свойте летни гнезда в тази нощ да намерят!
И... дано не замръкват в гнездата... сами. Като мен.

Вечерта е пияна. Разкъса си всичките дрехи,
и се втурна - безсрамна, и гола (със сухи очи) -
по студените улици нощни - да търси утеха...
Двете пием! От снощи.
А само на нея личи...

Вечерта е в капан. И се блъска в дуварите ниски!
С разкопчана до дъно Душа, и със сухи очи -
на студения вятър навън се отдава със писък!
Боже! Двете си пием!
А само на нея личи.

Вечерта е безпътница! Блудница! Мъртво пияна...
С разкопана до кокал Душа (и със празни очи) -
се повлече на Запад... И там прокървя. Като рана.
Двете пием. От снощи.
А само на мене... горчи.

И небето тежи над пътеките - като олово!
И - отчайващо трезвен! - умира предзимния ден.
Тази вечер ще плача. За всички последни любови.
И ще пия!
За тази, която пътува към мен.

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

Дата на публикация: 26 ноември, 2016
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: романтика ПОЕЗИЯ Митева гълъбина