Alceste, Christoph Willibald Ritter von Gluck
Paul Groves, Admète
Angela Denoke, Alceste
Willard White, Grand Prêtre d’Apollon
Magnus Staveland, Evandre
Thomas Oliemans, Hercule
Isaac Galàn, Appolon
Fernando Radò, Un héraut, l’Oracle
Teatro Real Orchestra and Chorus
Ivor Bolton
2014
Първо Действие
На площада пред кралския дворец многолюдната тълпа е крайно развълнувана и притеснена. Хората държи в ръцете си маслинови клонки, украсени с панделки. Става ясно, че Адмет е на смъртен одър, след което тълпата изпада в неистови вопли и плач. Евандър се появява и заявява, че плачът е крайно ненужен тук, нужни са действия. Прoдължава с това, че боговете явно не са особено благосклонни към двореца и предлага съвещание с Оркула. Народът продължава да се вайка, появява се Алцеста, която призовава хората към мъдрост и спокойствие. В храма на Аполон жрецът дава недвусмислен отговор – всички жертвоприношения на животни са безсмислени, трябва да умре друг човек, за да живее Адмет. Алцеста предполага, че тя е тази, която трябва да се прости с живота си, за да спаси своя мъж, Кралят на Тесалия. Накрая Хорът изразява болката си от прекалените изисквания на небето, но въпреки това и за миг не се осмелява да обвини боговете в несправедливост.
Второ действие
Алцеста сама сред тъмни, наситени с мрачни окраски гори, които са любимо място за боговете от подземния свят. Тя отдава живота си в името на своя съпруг Адмет, боговете изпадат в недоумение до каква степен е възможно любовта да е сляпа, но те виждат само едната страна на нещата. Голямата любов значи и голяма сила. Изведнъж в двореца настава неочаквано оживление! Внезапно състоянието на Краля се е подобрило и той показва признаци на неоспоримо оздравяване. Радостта му е почти мимолетна, защото Евандър изразява съмнения, че най-вероятно всичко това се дължи на саможертвата на някой много близък до Краля човек. Той се досеща, че става въпрос за Алцеста и жарко желае да умре вместо нея, ако това е възможно, разбира се.
Трето действие
Адмет и Евандър, които, изпаднали в паника се чудят какво да сторят. В крайна сметка единственото, което успява да каже Алцеста на двамата е: „Аз съм мъртва!“ Боговете от подземния свят я взимат със себе си. Евандър се опитва да установи каквато и да е връзка с нея, но не успява. Алцеста е пред вратите на Ада. Саможертвата на Алцеста придобива значимост, защото не е просто поредният акт на героично изхвърляне, а породено от любов. Истинска, непоколебима любов. Именно тук се появява Херкулес, който успява да я отнесе от Портите на Ада, но на определена цена. Цената е разсъдъкът на Алцеста, който малко по малко се завръща. Така или иначе Алцеста и Адмет са отново заедно, сякаш в свят, който е лишен от смърт,а това съвсем буквално се отнася и за Херкулес, комуто Аполон обещава безсмъртие, заради спасението на Алцеста. Операта завършва с Хора, който възпява неземното щастие да притежава за Кралица толкова целомъдрена, съвършена и равностойна на Краля дама. Да, това е Алцеста.
Дата на публикация: 27 октомври, 2016
Категория:
Изкуство
Харесайте ни във Facebook