Григориански календар 2016 в Google Doodle . България преминава към Григорианския календар на 31 март 1916 г.. За съставител на григорианския календар се счита лекарят Луиджи Лилио, преподавател по медицина в университета на град Перуджа. Лилио изхождал от предпоставката, че всички годишни времена и астрономически явления, свързани с тях, се повтарят в зависимост от движещите се около Земята планети. Затова неговият календар се явява геоцентричен, тъй като Земята е отправната му точка (и по-точно - Рим или Италия, понеже се съобразява с равноденствието само там). Но от научна гледна точка, това всъщност е отдавна отречената като наивна, геоцентрична теория на Аристотел и Птоломей. Поради тази причина беше изправен пред инквизицията и прочутия астроном Галилео Галилей. От историята ние не знаем какво е казал пред инквизиторите, а само заключаваме за това, понеже след като излезе, той извика: "И все пак тя, Земята, се върти", явно в противовес на онова, което е бил принуден да каже там. През 1616 г. римокатолическата църква обявила учението на Коперник за лъжливо и грешно, и наредила на Галилей никога вече да не го защитава и поддържа. Галилей, който бил ревностен католик, се примирил. През 1623 г. папа станал един дългогодишен негов приятел. Чрез него Галилей веднага се опитал да отмени декрета от 1616 г., но не успял. Все пак получил разрешение да напише книга, която обаче довела до това, той за втори път да бъде изправен пред инквизицията, където за втори път бил осъден - на доживотен домашен арест.
В процеса на работа над новия календар е бил поканен и прочутия учен Йосиф Скалигер, който се счита за баща на хронологията, но той енергично се противопоставил на идеята за реформа, като написал капитален трактат, в който доказва превъзходството на юлиянската календарна хронологична система пред григорианската.
Била съставена комисия за изработване на новия календар. Водещ в нея бил йезуитът-математик Христофор Клавий, наречен "григорианският Созиген". Но и той, въпреки своите ревностни католически убеждения и въпреки желанието си да бъде в полза на това дело, признава пред съвестта си на учен, че "прутенските таблици" (въз основа на които се е правила реформата) са основани върху несигурни, дори абсурдни хипотези. Той признава още четири недостатъка на григорианския календар. Първо, пролетното равноденствие се колебае, а не е "заковано", както пише в папската була. Вторият и третият недостатък изискват добро познаване на науката Пасхалия, и затова не ги споменаваме. Четвърто, според реформирания календар Пасха може да се падне и на пълнолунието, а даже и преди него, т.е. да се празнува преди или заедно с юдеите и с отдавна осъдените от Църквата четиринадесятници (Или "квартодециманци" - осъдени от Църквата на Първия вселенски събор, понеже празнували Пасха заедно с юдеите).
Други членове на комисията били Игнаций Данти (1536-1586), професор по астрономия и математика от университета в Болоня, Луиджи Лилио, неговият брат Антонио Лилио (в качеството само на помощник) и други.
Дата на публикация: 4 октомври, 2016
Субтитри от:
mentos
Категория:
Новини
Ключови думи:
Google
Календар
2016
Doodle
Григориански
Харесайте ни във Facebook