Митове и факти за злокобната планета Нибиру - АПОКАЛИПСИС! Планетата Нибиру вече е близо! (ВИДЕО) Планетата Нибиру вече е в Слънчевата система, тя няма да се сблъска със Земята, но е виновна за всички земетресения, урагани и изригвания на вулкани напоследък
АПОКАЛИПСИС! Планетата Нибиру вече е близо! Това небесно тяло е изминало огромно разстояние в продължение на незнайно колко светлинни години за да навлезе в Слънчевата система.
НАСА отдавна знае за Нибиру, но на снимките, публикувани в интернет от техните телескопи има една черна ивица. Именно там се намира сега чуждата планета, а присъствието й е умишлено прикривано от американците. Те бяха и напълно подготвени за урагана „Санди“, който удави Източното крайбрежие на САЩ.
НИБИРУ ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА
За съществуването на тайнствената десета планета в Слънчевата система се споменава все по-често напоследък в медиите. Калифорнийският учен Джоузеф Брейди още през 1972 г. установил, че една планета влияе върху гравитацията на елиптичната орбита на Халеевата комета. Според изчисленията му Нибиру е 5 пъти по-голяма от Земята, чиято орбита е 3 пъти по-отдалечена от нашето светило от орбитата на Нептун.
През 1983 г. откритието на учения Джоузеф Брейди се потвърждава и от НАСА. Доказателство за съществуването на Нибиру дали данните, получени от инфрачервения спътник IRAS, изстрелян през същата година. Учените направили извода, че това или е планета колкото Уран, разположена на разстояние от 4 до 7 млрд. км след орбитата на Плутон, или е „тъмна звезда”, отдалечена от Слънчевата система на 80 млрд. км. Най-вероятен е първият вариант, тъй като напоследък се наблюдават аномалии в орбиталното движение на някои планети от нашата Слънчева система.
ЗАПЛАХА ОТ КОСМОСА. АПОКАЛИПСИСЪТ – РЕАЛНОСТ ИЛИ ПОРЕДЕН МИТ?
Вестник NewYork Times от 30. 01. 1983 г. в статия за десетата планета цитира американския учен астроном Рей Рейнолдс: „Учените са толкова уверени в съществуването на десета планета в Слънчевата ситема, че според тях е останало само да я назоват”.
НАСА е осведомена за Нибиру и за предстоящите катастрофи, но за да не предизвиква паника сред населението, крие истината!
АНУНАКИТЕ ИЛИ НИФЕЛИМИТЕ – ОБИТАТЕЛИ НА НИБИРУ
Според шумерската митология планетата Нибиру е обитаема и заселена с разумни същества – анунаки или нифелими. Анунаките били дълголетници, те живеели около 350 000 земни години. Това били високи човекоподобни същества: жените били до 3 – 4 метра високи, мъжете – до 5 м.
Шумерските летописи разказват, че анунаките пристигнали на нашата планета преди около 445 000 години с цел добив на злато. На планетата Нибиру настъпило постепенно разреждане на атмосферата. За да предотвратят този процес, анунаките решили да разпръснат в озоновия слой на Нибиру дребни частици злато, които да образуват своего рода защитен щит, отразяващ светлината и топлината обратно към планетата.
Според шумерските хроники именно с тази цел пристигнали на нашата планета първите заселници от Нибиру.
Отначало анунаките опитали да добиват злато от водите на Персийския залив, а след това се заели с разработването на мините в района на Югоизточна Африка (археологически изследвания потвърждават, че в периода на каменния век в Южна Африка се разработвали мини).
ЧОВЕКЪТ Е СЪЗДАДЕН ОТ АНУНАКИТЕ!
На всеки 3600 години, по време на приближаването на Нибиру към нашата планета, анунаките изпращали добитото злато на своята планета. Разработката на местонаходищата продължила доста дълго: 100 000 – 150 000 години, след което според шумерските летописи имало въстание на анунаките на Земята. И тогава било взето решение да създадат „работна сила” за добива на злато.
Шумерските летописи разказват, че за създаването на човека анунаките използвали ген от земна маймуна и… своя ДНК. Сред рисунките на шумерските глинени плочки целият процес е изобразен във вид на две преплетени помежду си змии. Този символ силно напомня човешката ДНК…
Подобни публикации
Дата на публикация: 15 март, 2016
Категория:
Пътуване и събития
Ключови думи:
Планета
На
За
Вече
Планетата
Митове
Факти
(видео)
апокалипсис!
Нибиру
злокобната
близо!Тайните
шумерските
летописи