Плутон е небесно тяло (наречено плутоид) с малки размери в сравнение с останалите планети, на орбита отвъд орбитата на Нептун. Плутон Звуци от Космоса 2015 - Международният космически апарат New Horizons се доближи на разстояние от 2 мил.км
От своето откриване през 1930 до 2006 г. Плутон е считана за последната, девета плането в Слънчевата система. През 2003 е открито друго космическо тяло (2003 UB313), с по-голяма маса и разположено отвъд орбитата на Плутон, но едва след неговото идентифициране през 2005 г. се повдига въпроса дали това тяло не е 10-тата планета в Слънчевата система. За да се избегнат спорове и в бъдеще дали даден новооткрит обект с подобни характеристики трябва да бъде считан за планета, е приета нова дефиниция – планета-джудже. На 24 август 2006 г. Международния астрономически съюз въвежда това наименование за обектите от типа на Плутон и 2003 UB313, тъй като за разлика от планетите, тези тела нямат достатъчна гравитация, за да освободят своята орбита от присъствието на други малки тела. Така от планета Плутон става планета-джудже. Две години по-късно, на 12 юни 2008 г. Международния астрономически съюз приема новo название за малките космически тела подобни на Плутон – плутоиди. За плутоид се счита всяко небесно тяло, което обикаля около Слънцето отвъд орбитата на Нептун, има достатъчно маса, за да поддържа хидростатично равновесие (има почти кръгла форма) и по неговата орбита има други малки тела. В тази нова категория на обектите, които се намират на далечна орбита, няма да се включват големите тела от астероидния пояс между Марс и Юпитер, защото те не са отвъд орбитата на Нептун. За плутоид се счита и 2003 UB313, която носи името на древногръцката богиня на хаоса Ерис.
Поради своята ексцентрична орбита, в течение на 20 години от своята 248 годишна обиколка около Слънцето, Плутон се явява по-близо до Слънцето в сравнение с планетата Нептун, която в такива случаи се оказва най-отдалечената планета от нашето дневно светило. Такъв е бил и периодът между 21 януари 1979 г. и 11 февруари 1999 г. Плутон отново ще премине орбитата на Нептун чак през 2226 г. Заради изключително ексцентричната си орбита в перихелия, когато е най-близо до Слънцето, Плутон се намира на разстояние 4440 млн. км. от Слънцето, а в афелия, когато е най-отдалечен – на 7395 млн. км.
Плутон е по-малка от седем луни в Слънчевата система: Луната, Йо, Европа, Ганимед, Калисто, Титан и Тритон. Има диаметър 2274 км., движи се по орбита около нашата звезда на разстояние 5,913,520,000 км. (39.4 AU) и има маса 1.27x1022кг. Плутон е открита през 1930 година от американският астроном Клайд Томбо и все още не е посетена от земен космически апарат. През 1978 г. е открит нейният спътник Харон, обикалящ на разстояние 20000 км. за 6.4 дни. Счита се, че Плутон има маса, само 0,2% от масата на Земята. Тъй като е известен (приблизително) и диаметърът на планетата, може да се види, че нейната плътност е значително по-малка от плътността на Земята. Понеже е много тъмна, се предполага, че всъщност Плутон е по-скоро гигантско кометно ядро. Повърхностната температура (-230°C) е твърде ниска, за да има значителна атмосфера. Възможно е в разредената атмосфера да има азот, въглероден двуокис и метан, а налягането да е едва няколко микробара. Плутоновата атмосфера може да съществува като газ, когато планетата е близо до перихелия, а през останалото време от дългата плутонова година газът е в твърдо състояние (лед).
Съставът на Плутон не е известен, но съдейки по нейната плътност (около 2 мг/см3), се предполага, че тя е смес от 70% скали и 30% воден лед, много наподобяваща Тритон. Ярките петна по повърхността изглежда са обвити от лед от азот с малко количество метан, етан и въглероден окис. Съставът на тъмните области не е известен, но може би е подобие на органична материя или фотохимическа реакция, предизвикана от космическите лъчи.
Плутон може да се открие с големите телескопи, където се вижда като звездичка от 14 звездна величина. Заради огромното разстояние, което го дели от Слънцето, Плутон се движи много бавно по небето.Именно огромното разстояние до това малко небесно тяло е причината да се забави изпращането на космически апарат за изследване на този далечен свят. Първоначално планирата мисия с името "Плутон-Куйпер Експрес" е отхвърлена, нo през 2006 г. е заменена от мисията "New Horizons". Очаква се тази роботизираната мисия на Наса да бъде първата, която да достигне и да изучи Плутон и нейните спътници, както и обекти от пояса на Куипер. Изстрелян на 19 януари 2006 г., и прелетял вече през орбитите на Юпитер (на 28 февруари 2008) и Сатурн (на 8 юни 2008), космическият апарат ще пресече орбитите на Уран (на 18 март 2011 г ) и Нептун (на 24 август 2014 г.) и към 14 юли 2015 г. ще достигне до Плутон, а след това ще продължи пътя си към Пояса на Куипер.
Дата на публикация: 14 юли, 2015
Категория:
Новини
Ключови думи:
от
се
На
new
Космоса
звуци
Космически
Международният
Horizons
2015
апарат
разстояние
2
Плутон
доближи
мил.км