Да бъдеш майка, никак не е лесно.
Понякога ти идва от болка да крещиш..
Но прикована в своето величие,
изправяш се, преглъщаш и намираш сили да простиш.
Дори безмълвно да ридаеш в мрака
когато даже тишината спи...
Вилнее времето - не чака
решение да вземеш, въпреки, че ще боли.....
И без значение от колко страшни битки
ще излезнеш отчаяна,разбита с тежки рани...
Ръце с любов подаваш опрощаващи,
макар треперещи,обезкървавени и издрани.
Ти пак намираш сили - в огън закалена,
в очите слънце жарко да изгрее.
С очи пресъхнали от сълзи
сърцето ще гори, но няма как да тлее.
Да бъдеш майка, никак не е лесно.
Понякога ти идва от болка да крещиш..
Но прикована в своето величие,
изправяш се, преглъщаш и намираш сили да простиш.
by:AnonLady
14.03.2015
Дата на публикация: 14 март, 2015
Субтитри от:
AnonLady
Категория:
Хора и блогове
Ключови думи:
Любов
болка
страх
майка
Огън
лед
прошка