Ти никога няма да бъдеш сам! За Художника и Човека Недко Христов с обич

Ти никога няма да бъдеш сам! В Памет на Недко Христов
Прегърни ме целуни ме запали ми свещичка и се помоли за мен -
Това е история, стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
— Сбогом — бе казало то на прощаване. —
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж — само улици, водещи в Сена,
— Остани — бе отвърнал художника. —
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж — цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя
— Господин Тротоар — тихо каза художника
и коленичи. —
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж

Дата на публикация: 7 март, 2015
Субтитри от: sands
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: Няма от На Един си по Ти Аз момиче ДА Като Бе Вече това никога история то хляб стара СБОГОМ художник обич Христов памет бъдеш париж Бои недко Тротоара сам! тя: рисуваше цветя. казало прощаване. отивам. платна.