Георги Станчев - Бъди звезда до края

Георги Станчев е български естраден изпълнител и композитор. Роден е на 1 юни 1951 в София. Наред с Васил Найденов и Орлин Горанов, той е един от певците с ярка индивидуалност, които се появяват в българската популярна музика в началото на 80-те години.
Възпитаник на школата при Детския радиохор, той има изяви в художествената самодейност с група „Стандарт“ при читалище „Васил Левски“. Като солист на група „Диана Експрес“ - 1979-1981 необикновеният му глас привлича вниманието на специалисти и публика, а песента „Душа“ (музика Митко Щерев) му носи голяма популярност („Мелодия на годината“ - 1980).
От 1981 г. работи като солист и още същата година дебютира с авторската си песен „Шепот“ на фестивала „Златният Орфей“. В следващите няколко години печели редица награди като певец и композитор на международни конкурси: Кнок, Белгия - 1982 - трета награда, съвместно с Маргарита Хранова и Камелия Тодорова; „Шлагерфестивал“, Дрезден - 1983 - специална награда за песента „Шепот“; Младежки конкурс за забавна песен - първа награда за изпълнената от него песен „На раздяла“, музика Димитър Ковачев - 1982 и втора награда и наградата на публиката за „Миг от детството“, музика и изпълнение Георги Станчев - 1983. Той е определен за най-добър изпълнител на фестивалите в Кевън, Ирландия и остров Малта през 1984, а песента му „Моята любов е в моята музика за теб“ е отличена със специална награда на фестивала „Интерпоп“ в Щиофок, Унгария - 1986. Поканен е за съвместни записи с група „Ерго“ (Унгария). Осъществил е концертни турнета в Русия и Куба. Негови песни са издадени на грамофонни плочи в Белгия, Германия, Куба и Унгария.
Чий е уникалният глас, изпял един от най-красивите ни блусове "Ти ужасно закъсня"? Няколко поколения българи съпреживяваха любовните си трепети и израстваха с песни като "Странно чувство", "Топъл дъжд", "Душа", "Бъди звезда до края". За много от днешните младежи името на Георги Станчев е непознато. Малцина знаят, че бившият вокалист на "Диана експрес", който тази година навърши 60 г., е регистриран в Гинес заради вокалните си умения. Но както често се получава, никой не е пророк в собствената си родина. Станчев би бил звезда от голям ранг на Запад, но късметът му отрежда кариера в България. За което той очевидно не съжалява, осъзнал, че никой не може да ти отнеме таланта и радостта да създаваш изкуство.
- През 2011-а навършихте 60 години. Кои ваши постижения досега като певец и композитор цените най-много?
- През 1982 година в Брюксел се срещнах с Марвин Гей и екипа му в студио, разположено в по-малкия замък в местността Вартело – точно там, където Наполеон е бил разбит. Присъстващите се радваха и скачаха като деца, когато чуваха и виждаха онова, което се раждаше пред тях. Успяха да извлекат 101% от моментния ми капацитет. Удовлетворението ми беше огромно, защото виждах нескритото им възхищение. Седмица след като се прибрах в България, се обади мениджърът ми Поповски: беше силно развълнуван. Та реакцията на музикалния елит в Белгия е надминала и най-смелите му очаквания. Зад проекта "Джорджи" застанаха цели трима френски продуценти. Договорът е за 7+7 години. Огромен екип ме очаква в Брюксел. Трябва само да подпиша и ще получавам 12% от печалбата – нещо, което никой друг българин до момента не е получавал. Този договор е сертификат и признание, че ти си един от най-добрите изпълнители в света. Такъв договор са подписвали само избраните и цял свят ги знае по име!
- Вие сте българският певец и композитор с най-голямо признание в поп-музиката на Запад. Творчеството ви е обичано и приемано с възхищение от всички поколения ценители и в България. Защо не изнасяте концерти в България?
- Имам здравословни проблеми, а и нещата в България се промениха много, и то в негативна посока. Аз много добре знам цената си и не бих направил компромис, ако това по някакъв начин би наранило достойнството ми. Има един принцип, който според мен важи сто на сто: “Всеки живее, но не всеки достойно! Всеки умира, но не всеки достойно!” Не очаквайте хора като мен да се молят на някого за нещо – това просто няма как да се случи!
- Неотдавна Стинг осъществи концерт със симфоничен оркестър в София. Вие бихте ли пял със симфоничен оркестър в Лондон – така, както Фреди Меркюри пя с Монсерат Кабайе например?
- Аз съм точен и честен човек и ще ви кажа направо: нямам подобни амбиции. Гласът ми звучи прекрасно със симфонично обкръжение – това съм го правил в Белгия, Германия и др. Спомням си, тъкмо беше приключил фестивалният ден, ние се прибирахме с кола по магистралата към Брюксел, когато по радиото пуснаха концертното изпълнение на песента ми "Шепот" със симфоничния оркестър на белгийското радио и телевизия. Трябва да си призная, побиха ме тръпки. Звучеше красиво и прекрасно.
- По повод кръгли годишнини обикновено се подготвя “Избрано”. Какво ще е вашето “Избрано” и има ли възможност то да бъде и на английски? Поддържате ли връзка със западни продуценти?
- Не поддържам връзка със западни продуценти, а що се отнася до езика, на който ще записвам, ще бъде преобладаващо български: аз съм българин и това е едно от нещата, които не мога да избирам.
- Защо български радиостанции и телевизии не излъчват песните ви? Неотдавна издадохте и нов албум “Докоснат от крило на ангел”.
- Колкото едно изкуство е по-съвършено, толкова аудиторията му е по-камерна. Обяснението е - за съвършенството са нужни съвършени сетива. В световен мащаб това не е проблем – има достатъчно ерудирани хора. Но в национален, регионален мащаб понякога те са единици и това е отчайваща констатация.
- Вие сте единственият певец в българската и в европейската поп-музика, който включва в авторска песен молитва към Бога по един благоговеен, духовно достоверен начин. Какво съдържа насъщната ви, всекидневна молитва към Бога?
- Времето, в което живяхме, превърна голяма част от моето поколение в атеисти, невярващи. Лично аз се опитвам да бъда добър и принципен човек, да се обграждам с подобни хора и да се дистанцирам от празнодумците.
Девизът ми сред хората е: Ако трябва да правиш нещо, то трябва да е добро! А пък да става каквото ще!
- Подновено ли бе след 1989 година осуетеното през 1982 година предложение на западни продуценти към вас за договор като световна звезда с шестцифрено парично изражение?
- В шоубизнеса (големия, истинския) възрастта на изпълнителя има огромно значение. Там се инвестират огромни средства (много милиони) и затова са задължителни дългосрочните договори. Инвестициите трябва да се възвърнат и, разбира се, да бъдат реализирани огромни печалби. Никой голям западен продуцент няма да застане до теб, ако не е убеден, че ти ще го направиш много богат, а за това е необходимо достатъчно време.
В периода 1982-1989 година съм имал и други сериозни предложения, но за съжаление по това време имаше само социализъм и отникъде не се виждаше светлинката на промяната.
През 1984 година, пътувайки за Ирландия, през целия полет до Лондон ме убеждаваха да имигрирам в Англия; че България не ме заслужава и че още утре влизам в лондонско звукозаписно студио. През същата година, след удостояването ми с голямата награда на Малта, получих предложение от най-високо ниво за записна и концертна дейност.
През 1986 година бях удостоен с Голямата награда за композитор на Унгария (аз съм единственият българин с такова голямо признание от великите унгарски музиканти и специалисти). Получих предложение от най-добрата група на Унгария – “Таймс” – за записна и концертна дейност. До този момент групата не беше работила с вокалист, защото в Унгария нямало вокал за нивото на тази група. Ръководителят на групата, Ласло Атила (китарист) ми каза: Джорджи, ако приемеш да работиш с нас, автоматически ставаш вокал номер едно на Унгария.
В един унгарски вестник пишеше следното: “Най-голямо впечатление направи българинът Георги Станчев – гласът му е великолепен, както и техниката му на пеене. Може да бъде сравнен с най-доброто в света!”
Продуцентите ме попитаха кого другиго освен себе си бих им препоръчал да поканят в Унгария. Аз им предложих обичайните “любимци” Лили Иванова, Васил Найденов, “Щурците” и ФСБ, тоест най-толерираните изпълнители в България, но тяхната реакция направо ме шокира. Те казаха: Джорджи, не ни трябват регионални изпълнители и имитатори; ние се интересуваме дали в България има нещо оригинално, различно, като теб.” Съжалявам, но различно като мен няма – и разговорът приключи.
През 1988 година на едно прослушване в младежкия дом “Лиляна Димитрова” италианци правеха кастинг за певци; имаше много мои колеги – някои от по-известните бяха Васил Петров, Петя Буюклиева и др. Когато дойде моят ред, по регламент трябваше да изпея две песни, но се случи нещо много интересно. Журито направо беше шокирано; наложи се да изпея 7 песни, накрая свирих на пиано и пях, а те ме гледаха така, сякаш бях извънземен, и не можеха и не искаха да повярват, че това, което чуват и виждат, е истина. Снимаха ме с камера и впоследствие ми признаха, че те са дошли да набират момичета за консумация, но аз със своето появяване направо съм ги застрелял.
- Преди време Константин Цеков от ФСБ заяви в интервю, че западната музикална индустрия дава съзнателно превес на англоезичното – и като творчество, и като народностен произход на изпълнителите. Не е ли липсата на подобаваща огласеност на вашите песни в западните музикални медии потвърждение на тази мисъл?
- Аз смятам и вярвам, даже съм убеден, че ако в една песен има оригиналност, има добър, великолепен аранжимент, ако притежава уникалност и съвършенство в изпълнението, то тя и на албански да се изпее, пак ще направи впечатление на гражданите на света, без те да разбират за какво става дума в песента. Когато песента е истинска, тя създава картини във въображението на слушателя и това му е напълно достатъчно. Тъпата песен си е тъпа песен и на английски – тя не създава никакви картини във въображението, защото е стерилна.
- Какво ще съдържа предстоящият ви нов албум, който със заглавието си “Следи във водата” напомня и за ходенето на Христос по водата?
- Албумът “Следи във водата” се появи като проект вследствие на един мой разговор с приятел, който твърдеше, че и най-големите в музиката могат да създадат само един супер албум и че моят такъв е “Бъди звезда до края”. Това, разбира се, ме амбицира да създам поне още един, и то супер албум. Това е албумът “Следи във водата”. Той е различен от другите ми досегашни албуми и е много истински. Има много хитове, а някои от песните нямат еквивалент, с който можеш да ги сравниш – това са оригинали матрици.
- Коя е вашата любима музика и любима максима в живота?
- Прекланям се пред красотата и съвършенството във всичките им форми, устояли и преодолели бурите на времето. Това в пълна степен важи и за музиката. Само голямото изкуство и гениалните творения са обречени на безвремие. Всичко друго е преходно! Максимата ми е: Създавай красиви неща и се стреми към съвършенство – само това има смисъл, другите неща са преходни.

Дата на публикация: 4 март, 2015
Категория: Музика
Ключови думи: Музика Българска