Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра
Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят "оратници", това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят "хамкане": на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника "Прошка").
Дата на публикация: 20 февруари, 2015
Субтитри от:
sands
Категория:
Пътуване и събития
Ключови думи:
На
За
време
Ден
прошка
Заговезни
Сирни
22.02.2015
Харесайте ни във Facebook