"Лунната соната" из Лудвиг Ван Бетховен

Лудвиг ван Бетхо̀вен (на немски: Ludwig van Beethoven ˈluːdvɪç fan ˈbeːthoːfn , ˈluːdvɪç fan ˈbeːthoːfn, понякога Лудвиг ван Бѐтовен е немски класически композитор, представител на Виенската школа, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред . Роден на 16 декември 1770 г.
Teutonic Knights Arms.svg Бон,
Кьолнско курфюрстство
Починал 26 март 1827
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Виена,
Австрийска империя
Стил Класическа музика
Активни години 1789-1826 Лудвиг ван Бетовен е кръстен на 17-ти Декември 1770. Баща му-Йохан бил придворен оперен певец , имал слабост към пиенето. Майката на Лудвиг винаги е била описвана от него като много добър човек със щедро сърце. Бетовен я олицетворява като своя най-добър приятел. В семейството на Бетовен се родили седем деца , но едва дтрима от тях оцелели , като Лудвиг бил най-възрастния.
В ранните си години малкият Лудвиг бил заинтересуван от музиката и неговият баща му преподавал ден и нощ , с изключение на дните , които е прекарвал в гостилницата. Бащата бил сериозно решен да направи втори Моцарт от сина си с цел да припечелва пари.
На 26-ти Март 1778, на 8 годишна възраст, малкият Бетовен за първи път изнесъл малък концерт. За да впечатли зрителите бащата на Лудвиг казвал ,че синът му е на 6 години.Имеенно поради тази причина Бетовен до края на живота си е казвал ,че е 2 години по-млад.Дори след години когато получил копие от кръщелното си той казал , че това е кръщелното на неговия брат Лудвиг Мария ван Бетовен , който се родил 2 години , който умрял няколко дни след раждането си.
Но музикалните способности на Йохан да обучава сина си се изчерпали. Скоро Лудвиг се учел да свири на орган и да композира при известният до тогава придворен органист Готлъб Нефе. Нефе открил огромният талант на Бетовен.
През 1782-а Лудвиг бил на 12 години и побликувал първите си творби: 9 вариации в C минор, за пиано, от Ernst Christoph Dressler (WoO 63). И през следващата година- 1783, Нефе написъл в музикален вестникследните думи за младия Бетовен: "Ако това дете продължава да се развива така без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт".
През юни 1784, по предложение на Нефе, Лудвиг е назначен за главен органист когато момчето било на 14 години. Така той имал възможност да общува с нови хора , различни от приятелите на майка му и баща му. Той се запознал с хора , които му останали приятели до края на живота му.: Семейство Риес, семейство фон Бройнинг , доктора Франц Герхард Вегелер, и други негови приятели.
В дома на семейство ван Бетовен малкият Лудвиг малко по малко измествал баща си. Момчето помагало на семейството най-вече финансово , защото под влиание на алкохола Йохан не ходел на рабоота а и вече не бил предпочитан певец , защото гласът му станал дрезгав поради пиенето. Лудвиг станал отговорен за своите двама по-малки братя и се грижел за тях , въпреки , че в бъдеще и двамата му причинявали само беди и нещастие
Принц Максимилиян Франц бил впечатлен от дарбата на Лудвиг, и го пратил при Волфганг Амадеус Моцарт през 1787, за да подобри музикалните си възможности. Съществува ръкопис който гласи , че когато Моцарт показал малкия Бетовен на приятелите си и им казал” "Не забравяйте това име – в бъдеще ще го чувате много по-често."!Тъй като По това време Моцарт бил зает с операта си „Дон Жуан” Моцарт не обърнал голямо внимание на музикалният талант на момчето.Бетовен взел само два урока от Моцарт.
But a letter called Beethoven back to Bonn: his mother was dying. The only person in his family with whom he had developed a strong and loving relationship passed away on July 17th 1787.
Пет години по-късно , през 1792, Бетовен се върнал във Виена-градът на музикатакъдето взимал уроци от Йозеф Хайдн. Един от приятелите на Бетовен му казал: "Ще получиш дарбата на Моцарт от ръцете на Хайдн"...
Освен от Хайдн Бетовен взимал уроци и от Albrechtsberger и Салиери. През 1794, Бетовен композирал своят опус 1, за трио пиано. През последвалата година изнесъл концерти в Прага , Дрезден Лайпзих и Берлин.
Бетовен станал известен във Виена .Почти всеки аристократ и музикант знаел името му.
През 1804-та , Бетовен организирал нов концерт във Виена , съдържащ, премиерата на неговата Първа симфония.
През 1801 Бетовен споделя със своите приятели , че усеща . че започва да оглушава. В Хайлигенщат през 1802, той написва паметен документ-завещание в което споделя , колко тежък и мъчителен би бил животът за него без слуха му.Според него сетивото , което трябвало да бъде най-силно у музикантите го напускало. Но глухотата не му попречила. Той знаел , че има още много музикални теми и вдъхновения , които трябвало да изчерпа. И написал едни от най-известните си творби : Соната за пиани(наречена Буря, опус 31), втора и трета Симфония- „Ероика” и много други
Бетовен посветил своята трета симфония на Наполеон Бонапард. Композиторът се възхищавал на идеите за Френската революция , която била като врата към надеждата.ПО това време Наполеон бил само Консул , но след като се провъзгласил за император , Бетовен побеснял и истрил името на Бонапард от посвещението на симфонията.
На 7-ми Април 1805 се състояла премиерата на симфония”Ероика”.
Междувременно Бетовен завършил първата си и единствена опера , наречена от него „Леонора” Той създал 4 различни овертюри за операта. Ето защо името на операта се променило от Леонора , на „Фиделио”(“Fidelio”) , въпеки нежеланието на Бетовен. На 20-ти ноември 1805 по заповед на Наполеон , френските офицери нападан Виена за първи път.Това се повтаря и през 1809-та.
Последвалата година е известна , като годината , в която музикалната производителност на Бетовен била най-висока. Той композирал симфонии сред които е и ”Пасторална”, Овертюра”Каролини прочутото послание до Елиза. Той имал много ученички , в които често се е влюбвал и им е посвещавал свои произведения.
През 1809-та, Бетовен искал да живее във Виена, по покана на Jérome Bonaparte. Той имал вярна приятелка,Графиня Анна Мари Ердуди, която го поканила да живее в нейната резиденция във Виена.: Принц Липбкович и принц Кински му дали 4000 флорина с които да подобри живота си във Виена.
През 1812-та Бетовен отишъл в Теплиц, където написал своите прочути писма до "Безсмъртната любима". Повече информация за тези писма , можете да получите , натискайки тук.
В края на Юли 1812-та, Бетовен се срещнал с Гйоте благодарение на Бетина Бретандо. Тези двама велики мъже разговаряли , но така и не споделили едни и същи идеи. Композиторът намерил поетът като”роб на общественото мнение”, а поетът намерил Бетовен за твърде странен , неубоздан и "абсолютно объркан".Много от произведенията на Бетовен за базирани върху философските мисли на Гйоте
Тогаваедин от спонсорите на композитора, the принц Лобкович, изпаднал във финансово затруднение , а принц Кински умрял , като паднал от коня сиThe Czech Johann Nepomuk Maelzel took up contact with Beethoven. Inventor of genius, and probably inventor of the
На 15-ти ноември 1815-та , Каспър Карл , братът на Бетовен умрял от туберколоза. Той оставил сама своята съпруга , която Бетовен наричал ‘Кралица на нощта’ и сина си Карл , който вече бил на 9 годишна възраст. В този момент животът на Бетовен щял да се промени дръстично и драматично. Неговият брат написал в завещанието си , че иска синът му Карл да бъде под упеката на майка си и чичо си Лудвиг.Композиторът взел това желание много насериозно. 45 годишният композитор започнал да води съдебни дела , за това той да стане законен попечител на Карл , тъй като според композитора майка му била твърде недостойна и порочна жена.
През 1816, Карл Czerny (бивш ученик на Бетовен) станал учител на малкия Карл , но не открил никакъв музикален талант в момчето , за което Бетовен много съжалявал
Композитор на име Росини пристигнал във Виена през 1822-ра и се срещнал с Бетовен. Росини композирал опера и с времето изместил славата на Бетовен .Бетовен вече не е бил предпочитан композитор.
Девета Симфония е завършена през 1823-та .Същата година в кояте е завършена и месата Missa Solemnis-едно от най-успешните произведения на Бетовен.
7-ми май 1824-та- датата на премиерата на девета симфония.Въпреки , че зрителите били впечателни от Девета симфония средствата , спечелени от премиерата били нищожни.Тогава Бетовен започнал дапише своите последни квартети , както и Десета симфония , която остава недовършена , поради смъртта на композитора.
През 1826-та Бетовен отива на гости на своя брат Йохан , известен като голям скъперник.Докато е на гости Бетовен плаща храната и дървата , на брат си .Известен е случай в който на младини Лудвиг е спомагал брат си финансово и Йохан имал собствена аптека.След години Бетовен помолил брат си за пари и получил писмо с отрицателен отговор , подписано по следния начин:Йохан ван Бетовен-собственик на имение.Лудвиг се разгневил и отговорил с писмо на брат си като се подписал с думите:Лудвиг ван Бетовен-собственик на разум.Когато композиторът пожелал да се върне във Виена , брат му отказал да плати каляска за композитора.Лудвиг ван Бетовен се завърнал в дома си с млекарска каруца без покрив.Навън било студена зима и композитора се разболява от пневмония.Той оздравява , но оздравяването бива последвано от редица други болести.
Дни преди смъртта си Бетовен вече е прекарал месеци на легло.Един ден той казва на приятелите си:”Аплодирайте приятели , комедията свърши”.Ден по-късно получава подарък-отлежало вино- от неизвестен граф.Бетовен се радва на подаръка ,посяга към чашата и казва:”Жалко , жалко.Твърде късное”След което изпаднал в кома за няколко дни.На 26-ти Март се развила силна пролетна буря.Бетовен се събудил , протегнал високо ръка , стискайки здрав юмрук , след това композиторът издъхнал
На погребението на Бетовен , което се състояло на 29-ти март 1827 присъствали между10 000 и 30 000 хора. Няколко години по-късно умрял и Франц Шуберт , като последното му желание било да бъде погребан до гроба на Бетовен.Шуберт бил неотлъчен смъртното легло на Бетовен , в последните дни на композитора. В повечето източници се посочва за рождена дата 16 декември 1770 г., като се има предвид, че е бил кръстен на 17 декември 1770 г. в град Бон. Семейството му е от фламандски произход. Дядо му Лудвиг е придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан е певец (тенор) в ерцхерцог-архиепископската капела в Бон. Майка му Мария Магдалена винаги е описвана като нежна и тиха жена с добро сърце. Лудвиг се обръща към нея като към „най-добрия ми приятел“. Мария Магдалена ражда 7 деца, 4 от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от 3-те оцелели момчета.
Детство
Бетховен на 13 години
Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори когато значително по-късно той вижда кръщелното си свидетелство, отказва да повярва и го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.
Освен баща си младият музикант има и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е Кристиан Готлоб Нефе — отлично школуван музикант и човек с жив дух, многостранно развит. Чрез него Бетховен се запознава с творчество на Йохан Себастиан Бах и особено с неговото „Добре темперирано пиано“. Под ръководството на Нефе Бетховен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 г. в крамеровия “Magazin”.
През същата година Нефе пише в музикален вестник за младия Бетховен: „Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.“
През юни 1784 година по препоръки на Нефе, Лудвиг е назначен за органист в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер и други, с които остава приятел за цял живот.
У дома малко по малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като алкохолизмът на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Младият Бетховен се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство не го напуска до края на живота му, което води често до сериозни конфликти.
Кариера
Курфюрстът Максимилиан Франц също е впечатлен от таланта на Бетховен и през 1787 г. го изпраща във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование. Моцарт отказва на Бетховен частни уроци като посочва, че е зает. Неговият престой там продължава не повече от две седмици. Почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година алкохолизмът на Йохан се влошава и през 1789 г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.
През 1792 г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Взима уроци от Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Все още не е известен като композитор. Във Виена концертира като пианист и пише музика до влошаването на слуха си.
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес вече част от Виена). Глухотата му пречи да общува, затова Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщатско завещание — писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. "С радост очаквам смъртта", пише Бетховен.
Смърт
Умира на 56-годишна възраст във Виена на 26 март 1827 г. по време на гръмотевична буря. Според виенския патолог Кристиян Райтер дългогодишното му страдание и смъртта са причинени от оловно натравяне.
На погребението на Бетховен на 29 март 1827 г., присъстват между 10 000 и 30 000 души.
Творчество
Ранен период
Бетховен подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови неща в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са "Първа" и "Втора симфония", първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните "Лунна соната" и "Патетична соната".
Среден период
Този период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с творби на теми като героизъм и борба. В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва шест симфонии (№ 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета (№ 7 – 11), много сонати за пиано (включително "Валдщайн" и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен - "Фиделио".
Късен период
Бетховен композира Missa Solemnis
Този период започва около 1816 г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826 г. Последните му творби са високо ценени заради интелектуалната си дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват "Девета симфония", "Missa Solemnis", последните шест струнни квартета и последните пет сонати.
Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; Операта "Фиделио", увертюрите "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса". Има и много клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
Бетховен силно изменя характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската революция.

Дата на публикация: 9 януари, 2015
Категория: Музика
Ключови думи: Класика

Показване на още