Китайската народна република (традиционен китайски: 中華人民共和國, опростен китайски: 中华人民共和国, пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó, изговор изговор – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин.
Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.
Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики, и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света. Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1 416 km), на север – с Русия (3645 km) и Монголия (5677 km), на югозапад – с Афганистан (76 km), Пакистан (523 km), Непал (1236 km), Бутан (470 km) и Индия (3380 km), на юг – с Мианмар (2185 km), Лаос (423 km) и Виетнам (1281 km), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 km), Казахстан (1533 km), Таджикистан (414 km), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия.
По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 km2, което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 km2 са суша, а 270 550 km2 – вода. От запад на изток – от Памир (73°40' източна дължина) разположен западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и Усури – дължината на китайската територия е около 5200 km. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град Мохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 km. Дължината на сухопътната граница е 22 000 km, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 km (32 000 km заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с Бохайско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета.
Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: планинските вериги от запад на изток включват системите Тяншан – Иншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин; планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан; планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан; планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Монголски Алтай; дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото „стъпало” е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 m. Следващото „стъпало” започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000-2000 m възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало” започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500-1000 m равнини и низини, като тези в Североизточен и Северен Китай, и долини по средното и долно течение на река Яндзъ.Четвъртото „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 km² и средна дълбочина от 18 m, Жълто море с площ 380 000 km² и средна дълбочина от 44 m, Източнокитайско море с площ 770 000 km² и средна дълбочина 370 m, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. km² и средна дълбочина 1212 m.
Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай.
В Китай има множество реки, чиято обща дължина е 220 000 km. Те образуват вътрешни и външни системи. Вътрешните реки са Яндзъ, Хуанхъ, Хъйлундзян, Джудзян, Ланцандзян, Нудзян и Ялуцангпо. Те се вливат в Тихия, Индийския и Северния ледовит океан и общата им водосборна площ обхваща около 64% от територията на страната. Вътрешните реки, чийто брой не е голям, са значително отдалечени една от друга. Те се вливат в езера във вътрешността или се губят в пустини и солници. Тяхната водосборна площ е около 36% от територията на страната. В Китай има и множество езера, чиято обща площ е около 80 000 km², както и изкуствени водохранилища. Езерата също могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Към външните спадат богатите на водни продукти сладководни езера като Пуоянху, Дунтинху и Тайху. Към вътрешните се отнасят солените езера, най-голямото от които е Цинхай. Сред вътрешните езера има и много пресъхващи, като Лобнор и Дзюйен. Ледниците и вечните снегове също са част от континенталните води на Китай. Те са разположени в западните планински райони и заемат площ от 44 000 km². Запасите от вода в тях се оценяват на 2300 млрд. m³ и снабдяват много реки в Западен Китай с огромни количества вода. След десетилетия на развитие по пътя на плановия икономически модел, Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. „социализъм с Китайски характеристики“, при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. „китайско икономическо чудо“, и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света. Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие.
КНР е на второ място в света (след САЩ) по БВП (ППС) за 2008 – $7,8 трлн., както и по номинален БВП – $4,22 трлн. На глава от населението БВП (ППС) е $6 100. В началото на 80-те години близо 53% от китайците живеят под линията на бедността, а през 2001 те са едва 8%. От 1978 насам китайската икономика е нараснала по обем 70 пъти. Бързото развитие обаче създава и някои проблеми – замърсяването на околната среда от една страна, и увеличаване неравенството в доходите сред населението.
Китай е четвъртата най-посещавана страна в света, като през 2006 тя е била посетена от 49,6 млн. души. Към момента (2009) в Китай тече 11-тия петгодишен план, който трябва да бъде изпълнен през 2010. Неговата цел е изграждане на „хармонично общество“ чрез по-оптимално и балансирано разпределение на богатствата, подобряване на образованието, здравеопазването и сигурността на гражданите. Основна цел на комунистическата партия е насочване на ресурси към развитието на по-бедните региони – най-вече североизточните части на Китай, както и развитието на добива в богатата на нефт и газ западна част.
Фабрика на р. Яндзъ. Заради хилядите производствени предприятия на стотици чужди фирми, Китай понякога е наричан „Работилницата на света“.
Промишлеността и строителството генерират 48% от БВП на Китай. Страната произвежда около 8% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на трето място по този показател. Водещи са добива и химическата промишленост, произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, дрехи, автомобили, играчки, електроника, оръжия и строителни материали. Китай разполага с богати запаси на различни видове полезни изкопаеми, с най-голямо значение от които са нефт, желязна руда, въглища, алуминий, природен газ, живак, калай, волфрам, молибден, уранова руда, олово и други.
От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на стомана и въглища, и по производство на цимент, изкуствени торове и телевизори. Развитието в този сектор е с изключителни темпове. Например, производството на стомана скача три пъти за 7 години – от 140 млн. тона през 2000 г. до 420 млн. тона през 2007 г. Още по-голямо впечатление прави ръста на производство на интегрални схеми, широко използвани в много електроуреди. През 1978 г. Китай произвежда 30 милиона броя интегрални схеми, а през 2004 са произведени 21,15 милиарда броя – 705-кратно увеличение.
Китай е добре развита земеделска цивилизация. Още преди шест хиляди години на територията на страната е обработвана земя, като около II хил.пр.н.е. са били изчерпани възможностите за по-нататъшно развитие на земеделието чак до епохата на индустриализация. Професията земеделец винаги е била уважавана /поне на думи/, а стара поговорка гласи: “Сред 72-те занятия на хората, земеделието е най-почетно”.
Общата площ годни за обработка земи в КНР не превишава 20% от територията на страната, като на 90% от тези земи се отглеждат зърнени култури. Според климатичните условия в Китай са се образували шест типа обработка на земята:
Китайски земеделец
1. Зона на пролетна пшеница или летница и други зърнени.
Тази зона като цяло съвпада с територията на североизточен Китай, където има студени зими с обилен снеговалеж. Пшеницата тук се сее през април след стапяне на снеговете и се събира само една реколта. Освен пшеница, в Манджурия (т.е. трите северни провинции – Хъйлундзян, Дзилин и Ляонин) отглеждат и соеви бобове, просо, гаолян (вид сорго, известен на китайците още от 13 век), овес, ечемик и внесената от Америка царевица. Соята заема най-голяма територия, тъй като е една от най-важните съставки в диетата на китайците. В Манджурия се отглежда около ¼ от цялата соя в Китай.
2. Зона на есенната пшеница и други зърнени.
Обхваща основно територията на Северно-китайската равнина. Вегетативният период, т.е. периодът, през който може да се получи реколта, е 6-7 месеца. В тази зона няма достатъчно валежи, което не позволява отглеждането на ориз. Като зимна култура освен пшеницата тук се отглежда и соя, а през лятото се сее просо, царевица, ечемик, чумиза и батати (сладки картофи), които са внесени в Китай през 14 век и са станали любимата храна на бедняците. През летния период на полетата, където сеят зимните култури, отглеждат най-често соя и зеле.
3. Зона на смесените посеви на пшеница и ориз.
Тази селскостопанствена зона се разполага между река Хуайхъ и планинската верига Цинлин на север и река Яндзъ – на юг. Тук валежите достигат 750-1000 мм. на година, а вегетативният сезон продължава най-малко 8 месеца. В районите на север от Нанкин се отглежда зимна пшеница, реколтата се събира през юни, а през лятото сеят соя, грах, батати. В много райони отглеждат ориз.
Оризище в Гуейлин, Гуанси-джуанския автономен регион
4. Зона на две реколти на ориза.
Оризовият земеделски пояс в Китай се намира там, където валежите са не по-малко от 1100 мм. на година. Това основно са районите на юг от Яндзъ и в Съчуанската котловина, където по склоновете на хълмовете почти на 2/3 от територията се отглеждат по 2 реколти ориз на година. В по-високите райони отглеждат батати и царевица. Главни технически култури тук са черницата, като основна храна на копринените буби и тунгово дърво – субтропично маслодайно растение, захарна тръстика и чай.
5. Зона на три реколти на ориза. Такъв тип земеделие се среща на юг от планинската верига Наншан, където валежите достигат до 1500 мм. на година, а вегетативният сезон продължава през цялата година. Тук отглеждат любимите на китайците цитрусови плодове лиджъ, ананаси, банани и др. На о-в Хайнан растат кокосови орехи, дурян и други тропически плодове.
6. Оазисно земеделие.
Този тип обработка е характерен за западните райони на Китай, особено около басейна на река Тарим в Синдзян-уйгурския автономен регион (най-голямата провинция на КНР). Вегетативният период тук продължава 7 месеца, но няма зимни култури, заради пронизващите зимни студове. Съчетанието на горещини и оросяване е благоприятно за отглеждането на ориз, пшеница и грозде. От този район са и прочутите хамийски пъпеши, дини и разнообразни ядки. Китай е на първо място в света по население – 1 330 000 000 души с Хонг Конг и Макао, към 2008. През 1979 в страната е въведена политика, която ограничава семействата да имат само по едно дете. Изчислено е, че благодарение на нея са били предотвратени 400 милиона раждания, което би увеличило населението на Китай днес до 1,7 млрд. души.
Официално правителството на Китайската народна република признава 56 етнически групи в страната. Властите в специалните административни райони на Хонконг и Макао понякога не правят разлика между различните етнически групи в страната.
китайци[15] (汉族 : Hàn Zú) – 1 207 541 842 (88,76%) (2008)
джуанци (壮族 : Zhuàng Zú)
манджури (满族 : Mǎn Zú)
хуейци (回族 : Huí Zú)
мяо (苗族 : Miáo Zú) (хмонги)
уйгури (维吾尔族 : Wéiwúěr Zú)
и (彝族 : Yí Zú)
тудзя (土家族 : Tǔjiā Zú)
монголци (蒙古族 : Měnggǔ Zú)
тибетци (藏族 : Zàng Zú)
буи (布依族 : Bùyī Zú)
дун (侗族 : Dòng Zú)
яо (瑶族 : Yáo Zú)
корейци (朝鲜族 : Cháoxiǎn Zú) Интересни факти
Пекинските власти са наложили ограничителна политика, която забранява притежаването на повече от един домашен любимец, който пък трябва да е с ръст до 35 cm.
Китайската петролна фирма „Petro China“ е втора в света по най-висока пазарна капитализация.
Най-голямата банка в света е китайската „Industrial & Commercial Bank of China“.
China Mobile е най-големия мобилен оператор в света.
Броят на мобилните телефони в Китай се е увеличил от 87 млн. през 2000 г. до 432 млн. днес.
Китай е на първо място в света по брой на строителни обекти.
Китайската комунистическа партия (ККП) е най-голямата партия в света.
Дата на публикация: 2 януари, 2015
Категория:
Пътуване и събития
Ключови думи:
Китай
Харесайте ни във Facebook