Режисьор Бренда Чапман
Стийв Хикнър
Саймън Уелс
Продукция Пени Финкелман Кокс
Сандра Рабинс
Сценарий Филип ЛаЗебник
Никълъс Мейър
В ролите Вал Килмър
Ралф Файнс
Мишел Пфайфър
Сандра Бълок
Хелън Мирън
Стив Мартин
Мартин Шорт
Патрик Стюарт
Дани Глоувър
Музика Ханс Цимър
Оператор Ейдриън Бидъл
Разпространител DreamWorks Animation
Премиера 18 декември 1998 Озвучаващи артисти
Роля Изпълнител
Мойсей Даниел Цочев
Рамзес Георги Георгиев-Гого
Сепфора Ани Василева
Арон/Бог Мариан Маринов
Сети Марин Янев
Кралица Тий Силвия Лулчева
Хотеп Николай Урумов
Хюи Христо Мутафчиев Освобождението на евреите от Египет, и скитанията им в пустинята, образуват една от великите епохи в историята им. Те постоянно са били водени от Йеова, и събитията на онази епоха са почти всичките чудеса. От времето, когато евреите излезли от Рамесийската земя, докато дошли до пределите на Обетованата земя, изминали четиридесет години, и в този период един цял род люде се променил, и Мойсеевият закон се потвърдил с гръмотевиците и светкавиците на Синай. Никоя друга история, не открива на света, толкова явно намесата на Бога, в делата на народите общо и на хората частно, колкото историята в Изход.
Четиристотин и тридесет години, за които се споменава в Изход 12:40, започват според приетото летоброене, от времето когато обещанието беше дадено на Авраам - Бит. 15:13. От пристигането на Яков в Египет, до изхода на потомците му, изминали около двеста и тридесет години. Седемдесетте и пет души, които се преселили в Египет във времето на Йосиф, достигнали до 600,000, освен жените и децата. Те извели от Египет многоброен добитък, и отнесли една голяма част Египетски користи. Очевидно е, че Еврейския народ се е избавил от властта на Египетските мъчители, само чрез крепката ръка на Йеова, който преобърнал Нил, мухите, жабите, и пр., на погубителни рани, които поразили египтяните.
Последната и решителна рана, която поразила всичките първородни в Египетската земя, принудила Египетските началници да пуснат незабавно Еврейския народ. Евреите тръгнали в петнадесетия ден на първия си месец, на другия ден след Пасхата, т.е около началото на април. Те вървели югоизточно до Етам, и там, вместо да вървят право към Синай, те се обърнали на юг - Из. 14:2, на западната страна на Червено море, и като следвали да вървят три дни, стигнали до морето. Там, с един силен източен вятър, Бог чудесно раздвоил водите на морето, така че Израилтяните преминали през него като по сухо; а Египтяните, които се опитали да ги последват, се издавили зад тях, защото водите се върнали. Чудото, което е било извършено в онзи случай, е било удивително, и то е открило крепката мишца на Всемогъщия повече, от която и да е от десетте Египетски рани. Според думите на Библията, "направи Господ да се оттегли морето", "от силен источен вятър", "и водата се раздвои". "И влязоха Израилевите синове сред морето по сухо, и водата застана от дясната и от лявата им страна", Египтяните обаче "потънаха като олово в силната вода", Някои географи мислят, че това чудо се е извършило при планината Атака, десет или дванадесет мили на юг от Суез, където морето е около дванадесет мили широко. Против това мнение има някои възражения, въпреки, че не може да се докаже, че то е неточно.
Като благодарили на Бога за чудесното си избавление, Израилтяните се упътили по източния бряг на Червено море, и за два месеца и половина преминали през пустинята до Синайската планина, където преседели около единадесет месеца. Оттам те вдигнали стана си през пролетта на май, и се упътили или северно през пустинята Фаран, или по край източния ръкав на Червено море, и най-накрая стигнали до югоизточния предел на Ханаанската земя. От Кадис-варни, били изпратени съгледвачи да видят, и да разгледат Обетованата земя; като свършили походът си, те се върнали и разгласили между народа неприятни известия. Уплашен народа зароптал, и Бог им заповядал да се върнат в пустинята, за да се скитат до тогава, до като се изтреби роптаещото поколение - Чис. 14:25. Те се завърнали, и се скитали от място на място в голямата пустиня Фаран, която се намира на юг от Палестина, и в песъчливата долина Ел-гор, и особено в Ел-араба, която се простира от Мъртво море до залива Акаба, източният ръкав на Червено море. Виж Йордан. Къде и как са изминали тези дълги години, през кои пътища се е преминавала пустинята, как се е доставяло храна освен манна, всичко това не се знае. Мойсей казва, че евреите разполагали стан, и тръгвали да отидат на друго място по Божие повеление. Те били водени от един огнен и облачен стълб, и станът оставал разположен до тогава, до когато стълбът е стоял възвисен над скинията - Чис. 9:22. Мойсей дава и един лист на седемнадесет станции, повечето неизвестни, където евреите си почивали или престоявали докато стигнали до Есион-гавер - Чис. 33:19-35. Той споменава също, че те се върнали в Кадис - 36,37ст., в първия месец - Чис. 20:1, след като били изминали вече около тридесет и осем години. Вторият път, когато разположили стан в Кадис, Мойсей изпратил до Едомския цар, да иска разрешение да преминат през Едомските владения, т.е. през планината Сиир. Молбата му била отхвърлена, и Израилтяните, като се чувствали слаби да проникнат в Палестина от юг, се принудили да обиколят южната част на Едом - Чис. 21:4. Скоро те дошли при планината Ор, където Аарон умрял и бил погребан - Чис. 20:20-28. Като продължили пътя си, по край долината Ел-араба, те стигнали до Есион-гавер, при върхът на източния залив на Червено море, и като преминали през източните планини, се върнали по източната пустиня и поели по пътя, през който сега минава Сирийския керван на Мохамеданските поклонници за Мека. Най-накрая евреите стигнали до потока Зеред, най-южния предел на Моавовата земя, четиридесет години след като излезли от Египет.
Дата на публикация: 6 декември, 2014
Категория:
Трейлъри и анимация
Ключови думи:
Моисей
Харесайте ни във Facebook