Игуасу (на португалски: Iguaçu, на испански: Iguazú) е името на водопадите в Южна Америка. Думата „Игуасу“ означава „Голяма вода“ и е от индиански произход и идва от племената Тупи - Гуарани. Със своята удивителна големина (от 500 до 6500 м3 в секунда), той е 2 пъти по-пълноводен от Ниагара.
Водопадите Игуасу се намират на границата между Аржентина (80%) и Бразилия (20%) и са образувани преди 120 милиона години. Те представляват съвкупност от около 275 водопада, създадени от река Игуасу и Парана непосредствено до устието ѝ. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Гърлото на дявола“. Водопадите са само част от бразилския национален парк Игуасу, който е най-големият субтропичен резерват в света.
Огромното количество водопади, разположени под формата на подкова с дължина 2700 метра, привличат над 700 хиляди туристи всяка година. Това е един от най-посещаваните туристически обекти в Южна Америка.
В зависимост от състоянието на водната маса в реката, броят на водопадите варира от 150 до 300, а височината им е между 40 и 82 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда .
По ирония на съдбата едни от най-малко известните големи водопади в света, Игуасу успяват въпреки всичко да откраднат гърмежа от другите. Всъщност те са по-широки от Ниагара (гордите южноамериканци наричат Ниагара „тънка струйка по Божия воля“ в сравнение с техния най-голям стръмен водопад). Над 1700 кубика вода в секунда се хвърлят от стръмната 60-метрова скала тук, създавайки 275 отделни водопада (350 по време на дъждовния сезон) в една широка подкова, която образува северна естествена граница на Аржентина с Бразилия .
Великолепието на най-широкия водопад в света може да бъде наблюдавано и откъм Аржентина, и от страната на Бразилия. (Разходки с хеликоптер също се организират от бразилската страна, като към тях се прибавят специални полети по време на пълнолуние.) Игуасу, оригиналното племенно име – „Голяма вода“ – е надживяло официалното име, дадено му през 1541 г. от португалския изследовател Алваро Нунеш Кабеса де Вака – Салтос де Санта Мария. Чудесна мрежа от мокрени от пръските алеи превежда пътешествениците през гъста тропическа джунгла и покрай, и над водопaдите за най-добри гледки съвсем отблизо.
Над 80% от водопадите са откъм страната на Аржентина, включително зашеметяващият Гарганта дел Диабло (Дяволското гърло) – единствената най-внушителна каскада. Но един тръгващ начесто ферибот или автобус до бразилската страна дава ъзможност на посетителите да решат за себе си дали гледките там не са по-добри от тези тук. Ако копнеете да спите под гърма на водопадите, вашият избор е хотел „Катаратас“ в Бразилия. Ако искате при събуждане да се наслаждавате на една страхотна панорама от вашия хотелски прозорец, отседнете в „Шератон Интернасионал“ в Аржентина.
Водопадите Игуасу (Iguazú): аржентинско-бразилската граница в националния парк „Игуасу“.
Най-добро време: достъп до определени тесни пешеходни пътеки по мостовете може да бъде ограничен по време на месеците с най-високо ниво на водата, април-юни, но горите са пълни с пеперуди; август-ноември са най-добрите за катерене около водопадите.
Дата на публикация: 29 ноември, 2014
Категория:
Пътуване и събития
Ключови думи:
Природа
Харесайте ни във Facebook