Монолог
Век жесток студен, пълен с омраза тиха
Моите мечти, твойте години скриха
Аз се превръщам вече в прах
и падам сам със своят грях
Няма го трепета красив,
младежки в мен...
Студ суров шепти, тиха бяла песен
Всичко се върти в някакъв ритъм бесен, не
нищо не виждам аз сега
бял или черен е снега
Във самотата аз съм само с теб тъга
Припев: /2x/
Аз съм човек ти време си
сиви са в тебе моите следи
Все пак се радвам,
че сам ги оставил сам
Ти след години се върни
виж ги с тъга се усмихни
времето всичко друго ще изпепели
Времето лети безпощадно
бързо остаряваш ти
А миг след това замръзваш и
в някой прекрасен слънчев ден
земята грабва те в плен
Леден полъх и безкрайна тъмнина
Ти си живял щастлив или не
всичко било е в твои ръце
Дали успял си да постигнеш нещо ти
Дните ти са отминали
няма ги твойте младини,
но безрезервно вярвам
в живота си-и-и!
Дата на публикация: 3 юли, 2014
Категория:
Музика
Коментари (0)
Моля влезте в акаунта си за да пишете коментари.