"Бяхме четирима. Знаехме къде е скрито богатството, но се дебнехме. Никой не искаше да започне пръв да копае, защото може да го настигне прокобата и да умре. Това изчакване обаче не можеше да продължава до безкрай и аз направих първата копка" – разказва бай Иван Бозуков във втората част на филма "Дневниците на иманяря" в предаването "Фронтова линия" по TV7.
Печеният златотърсач платил скъпа цена за действията си: "Изведнъж иззвъня телефонът. Съобщиха ми, че кравата ми умира. Здрава и жизнена я бях оставил сутринта" – тюхка се човекът.
Уплашил се бай Иван и оттогава насетне започнал с курбан да омилостивява златото. Както сам се изразява – преди да го пипнеш, трябва да го разкълнеш. Трябва да бъде дадена жертва – но не човешка, а животинска. Курбан от животно – агне или птица, ще свърши работа. После можеш да правиш каквото си искаш с имането, но най-добре е да го дадеш на държавата. Защото не можеш да го разменяш, ще те хванат.
Добре е и да знаеш с кого отиваш да търсиш съкровище. Може проклятието да не те стигне, но иманяри са убивали ортака си заради богатството.
Риск има и при влизането в пещери – не се знае какво ще изскочи оттам – я звяр, я мечка, я змия. Често се чуват и странни викове.
Късмет имаш, ако видиш съкровището да играе. Това става само на определени дни в годината – на празника на биковете и покрай Нова година. Тогава се появяват три-четири пъти пламъци. Хвърляш дрехата върху тях и след това започваш да копаеш, съветва иманярят.
Още тайни за това къде е скрито златото, бай Иван разкрива в първата част на филма "Дневникът на иманяря".
Дата на публикация: 23 юни, 2014
Категория:
Хора и блогове
Ключови думи:
от
На
За
Част
или
злато
смърт
Треска
алчност
Дневникът
22.06.2014
иманяря