This is a modal window.
Пътувам все към тебе и отдавна...
Не помня вече от кога!...
Загърбила тъгата безотказно,
неистово към тебе се стремя!
Аз вярвам,че си някъде в безкрая -
човек, за мене отреден...
И моето сърце ще те познае
в мига, във който уморен
приседнеш сам със залеза безмълвно -
проронил мълчешком сълза,
а аз ще се затичам и през хълма
ще те докосна със ръка.
Сълзата мълчаливо ще изтрия.
Дано тогава си готов...
А после - клетница - ще се напия
със теб, дочакана Любов!
Лили Чолакова
Дата на публикация: 17 май, 2014
Категория:
Друго
Коментари (0)
Моля влезте в акаунта си за да пишете коментари.