This is a modal window.
Това сърце - умора няма.
И колко скитника ще приюти
с надеждата, че ще останат
за вечност в празните му дни.
Не се научи да избира
на кой дома си да отваря.
При скитниците да не спира,
на скитащи - да няма вяра.
Каква е тая дива жажда
за обич, за Любов и споделеност,
та с всеки скитник то се ражда
с надеждата за безпределност?
Е, хак му е сега! Да страда
и да се гърчи в пепелища.
Но... време е да го забравя.
И там да си стои - във нищото...
val - Валентина Цвяткова
Дата на публикация: 4 май, 2014
Категория:
Друго