Отбелязваме 138 години от Априлското въстание

Днес се навършват 138 години от Априлското въстание. То избухва на 20 април (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица. Организирано е от Български революционен централен комитет.

По този повод президентът Росен Плевнелиев ще се включи в честванията в Панагюрище, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Държавният глава ще присъства на тържествена заря-проверка по повод Априлската епопея. Президентът ще приеме строя на почетния караул и ще произнесе слово.

Въстанието избухва предсрочно на 20 април, заради предателство, с гръмването на първата пушка, а иначе било планувано да започне на 1 май 1876 г. Тодор Каблешков написва своето кърваво писмо, което е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище за 2 часа.

Османските власти осуетяват подготовката за въстание. Много комитетски дейци като Никола Славков са заловени, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.

Дата на публикация: 1 май, 2014
Категория: История и нации
Ключови думи: от Години Априлското въстание 138 отбелязваме