АКО МОЖЕХ ДА ОБИЧАМ...

Ако можех да обичам ей така.
Единствено и само.
Без въпроси. Защо и как.
Какво ще бъде. Колко. Докога.
Но те - въпросите
са тъй безмилостни.
И ровят във Душата като червеи.
Разплитат и разнищват ме отвътре
в самотни часове вечерни...
И губя се, намирам се,
умирам и се раждам
в борба със страховете в себе си.
. . .
Ако можех да обичам ей така,
без никакви въпроси...
защото... отговори... нямам...

val - Валентина Цвяткова

Дата на публикация: 19 април, 2014
Категория: Друго