Ние, хората, обичаме фактите и реализма. Обичаме да си поставяме граници и да си търсим оправдания. Но какво ли би се случило, ако допуснем, че невъзможното е възможно?
На всички тези мисли ме наведе едно видео, което меко казано ме трогна. Видео, което разказва историята на „Рециклирания оркестър“. Какъв пък е той ли? Ами, в този оркестър участват деца от най-бедните съсловия на Парагвай, които свирят на класически инструменти, изработени от... боклук. Да, точно така – боклук. Но музиката им е... Тя разтапя сърцето!
Преди време Маестро Сзаран решава да направи живота на бедните деца малко по-красив с помощта на музиката. Той си наумява да създаде оркестър от доброволци и да ги обучава. По пътя към осъществяването на мечтата си се среща с много подозрения и негативизъм, но накрая намира Фавио Хернан и в един от най-западналите райони на Парагвай идеята му започва да се реализира.
В началото се сформира група от няколко деца, но тя постепенно нараства, а с нея и нуждата от музикални инструменти. За Маестрото обаче е важно всеки да може да участва, дори и най, най-бедното дете. И както казва Ганди: „Когато човек преследва добра кауза, хората, които ще му помогнат, сами идват при него“. Ето че се появява Кола!
Неговото семейство се прехранва като рециклира боклуци и ги продава. Един ден той решава да опита да направи музикален инструмент от боклуци. И се получава! Ето че децата вече имат цигулки, флейти, барабани, контрабаси – всякакви инструменти, направени от стари консервени кутии, капачки от бутилки, вилици, лъжици и какво ли още не.
Музиката, която създават с тях е изумителна! Тя не решава проблемите на децата, но им помага да преживеят глада и мизерията по-лесно. Или както казва Хернан: „Музиката е усмивката на душата“. Той допълва и че най-важното според него е хората да не се стремят само към материални неща, а най-вече към познания. А този проект дава точно това на децата – утеха и познания, които ще направят живота им малко по-красив. „Рециклираният оркестър“ дори обикаля Европа, за да вдъхновява другите с музиката и да изнася концерти в различни центрове за образование...
След като разбрах това нямаше как да не се запитам: „Щом това е възможно, нима всичко друго не е?“. Щом от най-голямата мизерия и нищета може да се роди нещо толкова прекрасно, нима имаме оправдание да не се стремим да правим живота по-хубав с всеки ден?
Защото ето че въпреки мизерните условия, ако един човек има инициативността и креативността, може да промени живота си, а понякога и този на другите!
Дата на публикация: 19 януари, 2014
Категория:
Друго
Ключови думи:
ДА
може
бъде
Колко
силен
(видео)
Човешкият
дух?