МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Накъде вървим като нация?


- Намигаме си. Но за това и вие сте виновни, и аз съм виновен. Аз съм част от тази вина. Аз правих филми, за да възпитавам. Какво съм възпитал?! Намигащ народ! Дълбоко погледнато, това е истината. Улицата, на която живея, е еднопосочна. А хвърчат по нея едни мерцедеси и набиват спирачки. И аз подскачам. Един закова гумите си пред мен. Казах му: "Млади господине, това е еднопосочна улица!" А той ми извика: "Искаш ли да те застрелям?" И извади пистолет. Отвърнах му: "Стреляй! Това заслужавам! Щом сме я докарали дотам, така съм те възпитал." - Аз приличам на българския народ - без глас. Измъчен народ. Говори нещо на някого си, а всъщност това е един монолог. Народът само си намига, псува и никой не го чува. Медиите също. Преструват се, че чуват хората. Това е абсолютна измама. Телевизиите са станали аморални. Сякаш истината е между краката на жената и мъжа. Само там я търсят. И слагат едни червени точки. Много обидно е да живееш така. Тъжно, тъжно е!

РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ

Дата на публикация: 16 ноември, 2013
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: момиче Мъжко