Дворецът ''Врана''

Преди Освобождението на България "Врана" е чифлик на Осман паша. През 1879 г. съратникът на Васил Левски, Хаджи Боне Петров, го откупува за 500 златни лева, но го губи на залагания. Печели го д-р Никола Странски, придворен зъболекар на княз Фердинанд. Той плаща за имота 600 златни лева. На същата цена княз Фердинанд го откупува от него. Фердинанд, който е любител орнитолог, решава да кръсти чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от ято врани и оттогава остава в историята с името "Врана". В него царското семейство е прекарвало по-голямата част от времето си. В парка има 4 езера, 4 оранжерии и 4 алпинеума, собствено екостопанство. Тук мога да се видят над 400 растителни вида.
Състои се от 2 сгради: Дворцовият комплекс "Врана" се състои от 2 сгради. Първата е двуетажна вила, построена от архитект Георги Фингов през 1904 г. Той я украсява със скромна южна фасада от дърво. Главната сграда - дворецът - е възложена на архитект Никола Лозанов. Построена е по подобие на търновските болярски дворци, с вътрешни колони от карарски мрамор. Завършена е през 1914 г. Притежава резбован таван, дъбова ламперия, вградени метални пластинки и керамика от Делфт. Карелската зала е подарък от руския цар Александър III. Мебелите в нея са изработени от карелска бреза от специално изпратени майстори дърводелци. В партера има киносалон и зали за чай. На вторият етаж са апартаментите, а третият е отделен за придворните и прислугата. Дворцовият комплекс е с разгърната площ 3203 кв. м. През 1946 г. имението има 18 постройки с 2556 дка, от които 1200 дка са оградени в парк. След падането на комунистическия режим с решение на Конституционния съд от 1998 г. "Врана" е върната на цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза. През 1998 г. паркът е дарен от наследниците на община София. Възстановен е автентичният му вид от 1903 г. и от 1999 г. е отворен за посещения.

Дата на публикация: 30 октомври, 2013
Категория: Пътуване и събития
Ключови думи: България София история Двореца Врана