Лекомислен шепот
Чувствам се толкова несигурен,
когато хващам ръката ти
и те водя към дансинга.
Сякаш музиката умира...
Нещо в твоите очи
вади сив екран в съзнанието ми
и всичко е просто тъжнo сбогуванe.
Никога няма да танцувам отново.
Виновните крака – нямат ритъм.
Въпреки че е лесно да се преструвам
знам че ти не си глупава.
Трябваше да знам че мамя приятел
и губя шансът който ми е даден.
И никога няма да танцувам отново
по начинът по който танцувах с теб.
Времето никога няма да възстанови,
лекомисленитe шепоти на добър приятел.
За сърцето и съзнанието
невежеството е мило.
Няма утеха в истината ,
всичко което ще откриеш е болка.
Никога няма да танцувам отново.
Виновните крака – нямат ритъм.
Въпреки че е лесно да се преструвам
знам че ти не си глупава.
Трябваше да знам че мамя приятел
и губя шансът който ми е даден.
И никога няма да танцувам отново
по начинът по който танцувах с теб.
Никога без твоята любов...
Тази вечер музиката изглежда толкова силна.
Иска ми се да напуснем тази тълпа.
Но може би така е по-добре.
Щяхме да се нараним с нещата,
които искахме да си кажем.
Можехме да сме толкова добри заедно.
Можехме да изживеем този танц завинаги.
Но сега кой ще танцува с мен? – моля те остани!
Никога няма да танцувам отново.
Виновните крака – нямат ритъм.
Въпреки че е лесно да се преструвам
знам че ти не си глупава.
Трябваше да знам че мамя приятел
и губя шансът който ми е даден.
И никога няма да танцувам отново
по начинът по който танцувах с теб.
Няма танц.
Теб те няма.
Сега когато си тръгна...
Няма танц.
Теб те няма.
Нима това което направих е толкова грешно...толкова грешно...
че трябваше да ме оставиш сам.
Дата на публикация: 15 май, 2013
Категория:
Музика
Коментари (0)
Моля влезте в акаунта си за да пишете коментари.