Ела Фицджералд (на английски Ella Fitzgerald) е американска джазова певица, един от най-известните джазови изпълнители на 20 век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент. Обаятелен и гъвкав, едновременно топъл, богат на цветове и кристално чист, този глас развихря фантазията и дава повод за най-смели определения: “черният славей”, “най-най- великата”, “кралицата на суинга”, “жена, която би могла да изпее в ритъм дори телефонния указател”. Безразсъдно щедра към публиката, Ела Фицджералд е нейна любимка в продължение на близо 60 години и единствената притежателка на 13 приза “Грами”.
Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.
Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.
60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.
Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I’ll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.
От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.
60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Славата и световната известност не променят добродушния й характер. Ела никога не се изживява като идол. Излиза на сцената до началото на 90-те години, независимо от напредналата възраст. Разклатеното й здраве поразява гласа й. На церемонията по връчването на наградите “Грами” през 1991 г. кралицата на джаза се усмихва през сълзи, съзнавайки, че получава великото отличие за минали заслуги.
Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.
Певицата умира на 15 юни 1996 (79 годишина) в Бевърли Хилс, САЩ.
Дата на публикация: 25 април, 2013
Категория:
Наука и технология
Ключови думи:
Your
Love
of
sunshine
Ella
Fitzgerald
Харесайте ни във Facebook