Думите стопиха се във нощната тъма,
висят във въздуха като мъглата бяла.
Мълча самичък, но мълчиш и ти сама,
а между нас привличането е жарава..
Със поглед те приканвам да започнеш
отвръщаш ми с мълчание и със тъга..
Във тъмното ръцете ни се търсят неусетно.
Май няма смисъл от без мислени слова..
То всичко ясно е.. Какво ли да си кажем?
И двамата така жадуваме един за друг
Но, по добре потънали в мълчание,
отколкото да нараним съпруга и съпруг..
Думите стопиха се във нощната мъгла.
Отиваш си....Топиш се в тъмнината....
Макар и разделени, то нашите сърца
винаги ще се жадуват, търсейки се в тишината....
Добромир Радев
Дата на публикация: 28 януари, 2025
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook