Албум: The Neonai - 2002 г. \ Текст - Позволи ми да се разходя малко по алеята на бесилките.
Хипнотизиран, сам, ето по-тъжен съм. Аз съм гласовете изгубени, аз съм гласовете отминали.
Аз съм кралят на алеята на бесилките. Аз съм нечестивия, които презимува.
(„Държа мъртвите вътре...) И пламъка в очите ми расте („Държа мъртвите вътре...)
Аз ли съм служителят, който живее там ? („Държа мъртвите вътре...…През нощта. Ела сега да вървиш до мен, не е толкова странно...
Падането в хватката на приятелите престорени.
И за да бъдат гласовете изгубени, знаеш, че трябва да сме бързи
Нека останем малко надолу по алеята на бесилките. Аз съм нечестивия, които презимува.
(„Държа мъртвите вътре...) И пламъка в очите ми расте („Държа мъртвите вътре...)
Аз ли съм служителят, който живее там ? („Държа мъртвите вътре...…През нощта. Ела да погледнеш в тези огнени очи
(Кой отива на среднощна езда с огнени очи) [x4] Аз съм нечестивия, които презимува.
(„Държа мъртвите вътре...) И пламъка в очите ми расте („Държа мъртвите вътре...)
Аз ли съм служителят, който живее там ? („Държа мъртвите вътре...…През нощта. [x2]
Дата на публикация: 7 декември, 2024
Категория:
Музика
Ключови думи:
tears
Solitude
Lake