Епизод - О, Шипка!

Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход. На него е издигнат Паметникът на свободата, построен през 1934 г. в почит към героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от османско владичество.

До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола.Преименуван е поради атеизма на комунистическата власт, като новото му име е връх Столетов, на името на руския имперски генерал, ръководил отбраната на Шипченския проход. През 1964 г. Леонид Брежнев посещава Казанлък и разбира за новото име. Поради антимонархическите възгледи на комунистите, той отново поставя въпроса за името на върха. Оттогава до 1977 г. върхът не се споменава по име и едва по повод 100-годишнината от Шипченската епопея е наречен с името Шипка. Преименуването става с указ от 30 септември 1977 г.Това всъщност е името на съседен връх, на който също са се водили боеве през 1877 г.Връх Шипка, който е с височина 1232 m, е разположен на север от Свети Никола, така след 1977 г. два съседни върха носят едно и също име.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат Габровския отряд и I, II, III, IV и V дружина на Българското опълчение) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. От Българското опълчение I и IV дружина са на връх Свети Никола, а II, III и V дружина са на връх Шипка.

Решителните сражения се водят на 9 –14 август стар стил/21 – 26 август нов стил 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.

Паметникът на свободата на върха е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93. Печат има на касата. До него води автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.

Шипченската битка от юли 1877 г. е първата борба в Шипченския проход. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете за прохода имат решаващо значение за развръщане на първоначалното руско настъпление в хода на Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка
След десанта през река Дунав в края на юни 1877 г., руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход чрез действия на Габровския отряд. Формиран е от части на 9-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Валериан Дерожински. Предвиден е и комбиниран удар от юг от части на Предния руски отряд.

Като оценява стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север на Средното беклеме, Кадийската стена, връх Узункуш, връх Шипка и връх Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.

Бойни действия
На 4 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табора от връх Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта командирът на 9-а пехотна дивизия генерал-майор Николай Святополк-Мирски поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната, с командир подполковник Хоменко, към обяд на 5 юли превзема село Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на връх Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната, с командир полковник Густав Линдстрьом, нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата, с командир капитан Кончалов, предприема обходно движение и достига връх Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в град Габрово.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата от две сотни пластуни настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната с командир полковник Аполинарий Климантович обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до връх Демиртепе и настъпва срещу връх Свети Никола и връх Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля на запад по планинските пътеки. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Дата на публикация: 13 октомври, 2024
Категория: Музика