Ти никога няма да бъдеш сам! В Памет на художник Недко Христов с обич 10 години

Ти никога няма да бъдеш сам! В Памет на Недко Христов с обич 10 години
Художникът ни напусна след фатален инфаркт на 25 май в полунощ и бе погребан на 27 май в село Равда. Творческия си път той прекара в Пловдив и в последните години беше член на Управителния съвет на дружеството на пловдивските художници. В началото на месец март Недко стана куратор на един от първите проекти, които бяха осъществени от началото на 2014 година. Негови картини са по целият свят в части колекции участник е в многоблойни международни изложби и изяви. Член на СБХ .
Проектът озаглавен „Рисунка и пластика” се оказа един от най-успешните през последните години.
В кураторския проект на Недко Христов бяха включени тридесет емблематични за България творци като Милко Божков, Кольо Карамфилов, Станимир Видев, Стефан Божков, Божидар Тонев, Валери Чакалов, Владимир Чукич, Цветан Казанджиев, Илиана Манукова, Христо Жеков, Янко Ненов, Румен Нечев, Димо Колибаров, Моника Роменска, Цвятко Сиромашки, Милена Бочукова, Стоян Заваринов, Николай Савов, Свилен Костадинов, Саркис Нерсесян, Евелина Петкова, Димитър Чонов, Лора Пармакова и др.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
Ти никога няма да бъдеш сам! В Памет на Недко Христов
Прегърни ме целуни ме запали ми свещичка и се помоли за мен -
Това е история, стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
— Сбогом — бе казало то на прощаване. —
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж — само улици, водещи в Сена,
— Остани — бе отвърнал художника. —
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж — цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя
— Господин Тротоар — тихо каза художника
и коленичи. —
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж

Дата на публикация: 25 май, 2024
Субтитри от: mentos
Категория: Изкуство
Ключови думи: Няма На 10 Ти ДА никога Години обич Христов памет бъдеш недко сам!