МОМА СИНЕОЧКА 💓️ Приказки с Антоан - Руска народна приказка 💓️ Голубоглазая 🎵 ╰⊱♡⊱╮¨¨˜"°º ¸.•´ ¸.•*´¨)

Прочит: Антоан
МОМА СИНЕОЧКА 💓️ Приказки с Антоан - Руска народна приказка 💓️ 🎵 ╰⊱♡⊱╮¨¨˜"°º ¸.•´ ¸.•*´¨) В едно царство, в една държава живял и бил един цар и той имал трима сина: най-големият се казвал Федор, вторият Василий, а най-малкият Иван.

Царят беше много стар и обеднял в очите си, но чу, че далече, в най-далечното царство, има градина с подмладяващи ябълки и кладенец с жива вода.

Царят събира пиршество за целия свят, свиква князете и болярите на пиршеството и им казва:

- Кой, деца, ще излезе от избраните, ще излезе от ловците, ще пътува до далечни страни, до най-далечното царство, ще донесе подмладяващи ябълки и жива вода, кана с дванадесет пръстена? Бих написал половината си кралство на този ездач.

Тогава по-големият започна да се заравя за средния, а средният за по-малкия, но от по-малкия няма отговор.

Царевич Федор излиза и казва:

- На нас не ни се иска да дадем царството на хората. Ще отида по тази пътека, ще ти донеса, царю-отче, подмладяващи ябълки и жива вода, кана с дванадесет пръстена.

Фьодор Царевич отиде в двора на конюшнята, избира за себе си нетъпкан кон, юзди необуздана юзда, взема незавързан камшик, поставя дванадесет обиколки с обиколка - не заради красотата, а заради силата ... Фьодор Царевич тръгна по пътя. Видяха, че се приземява, но не видяха в каква посока се изтърколи...

Яздеше близо, далече, ниско, високо, яздеше от ден до вечер - слънцето беше червено до залез. И стига до росстаните, до три пътя. На росстаните лежи плоча, върху която е изписан надписът:

"Ще тръгнеш надясно, за да се спасиш, да загубиш коня си. Наляво ще отидеш - да спасиш коня си, да загубиш себе си. Ако отидеш направо - да се ожениш."

Фьодор Царевич размишлява: - "Хайде - къде да се оженим."

И той се обърна към пътя, където трябваше да се ожени. Яздил, яхнал и стигнал до кулата под златния покрив. Тогава изтича едно красиво момиче и му казва:

- Царски сине, аз ще те сваля от седлото, ела с мен да ядем хляб и сол и да поспим и да си починем.

- Не, момиче, не искам хляб и сол, но не мога да мина пътя със сън. Трябва да продължа напред.

- Царски сине, не бързай да си ходиш, а бързай да направиш това, което ти е скъпо.

Тогава красива девойка го свали от седлото и го заведе в кулата. Нахраних го, напоих го и го сложих да спи на леглото.

Веднага щом Фьодор Царевич легна до стената, това момиче бързо обърна леглото и той полетя под земята, в дълбока дупка ...

Колко дълго, колко кратко - царят пак събира пир, свиква князете и болярите и им казва:

- Ето, момчета, кой ще излезе от ловците - донесете ми подмладяващи ябълки и жива вода, кана около дванадесет близалца? Бих написал половината си кралство на този ездач.

И тук по-големият е заровен за средния, а средният за по-малкия, но от по-малкия няма отговор.

Излиза вторият син, Василий Царевич:

„Татко, не искам да дам кралството в грешни ръце. Ще отида на пистата, ще донеса тези неща, ще ви ги предам.

Василий Царевич отива в двора на конюшнята, избира необязден кон, юзди необуздана юзда, взема незавързан камшик, поставя дванадесет обиколки с обиколка.

Василий Царевич отиде. Те видяха как седна, но не видяха в каква посока се претърколи ... Така той стига до ростана, където лежи каменната плоча, и вижда:

„Ще тръгнеш надясно, за да се спасиш, за да загубиш коня си.

Ще отидеш наляво - да спасиш коня, да загубиш себе си. Направо ще се омъжиш."

Мислил, мислил Василий Царевич и "тръгнал по пътя, където ще бъде женен мъж. Стигнал до кула със златен покрив. Красива девойка изтича при него и го моли да яде хляб и сол и да легне да си почине.

- Царски сине, не бързай да тръгваш, а бързай да направиш това, което ти е скъпо ...

Тогава тя го свали от седлото, заведе го в кулата, нахрани го, напои го и го сложи да спи.

Веднага щом Василий Царевич легна до стената, тя отново обърна леглото и той полетя под земята.

И питат:

- Кой лети?

- Василий Царевич. И кой седи?

- Царевич Федор.

- Ето, братле, удари!

Колко дълго, колко кратко - за трети път царят събира пир, призовава князете и болярите:

- Кой ще излезе от ловците, за да донесе подмладяващи ябълки и кана с жива вода около дванадесет близалца? Бих написал половината си кралство на този ездач.

И тук по-големият е заровен за средния, средният за по-малкия, но от по-малкия няма отговор.

Иван Царевич излиза и казва:
- Дай ми, отче, благословия, от буйна глава на пъргави крака, да отида в тридесетото царство - да търся за теб ябълки подмладителни и жива вода, но и да търся братята си.
Царят му даде благословия. Иван Царевич отиде в двора на конюшнята - да избере кон според разума. Който и кон да погледне, той трепери, върху който сложи ръка, той пада ...

Иван Царевич не можеше да избере кон според разума. Гоес наведе дивата си глава. За да го посрещне баба задния двор.

- Здравей, дете, Иван Царевич! Защо се разхождаш тъжен?
- Как да не съм тъжен, бабо - не мога да намеря кон на ум.
- Отдавна трябваше да ме попитате. Добрият кон е окован в мазето, на желязна верига. Можете да го вземете - ще имате предвид кон.
Иван Царевич идва в мазето, рита желязна плоча, плочата от мазето се свива. Той скочи до доброто на коня, конят се изправи на раменете му с предните си крака. Иван Царевич стои - не мина
V edno tsarstvo, v edna dŭrzhava zhivyal i bil

Дата на публикация: 2 септември, 2023
Категория: Хора и блогове
Ключови думи: Руска народна приказки Мома приказка Антоан 💓️ ¸.•´ ¸.•*´¨) ╰⊱♡⊱╮¨¨˜"°º СИНЕОЧКА Голубоглазая