Тих Бял Дунав (от Иван Вазов )

Тих Бял Дунав - Христо Ботев
„Тих бял Дунав“ е популярна българска маршова песен в чест на Ботевата чета по текст на Иван Вазов, а музиката е на Иван Караджов. Стихотворението "Тих бял Дунав" е написано от Иван Вазов "...при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...", както самият той си спомня. То се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.

Първоначално се изпълнява в 2 мелодии и с изпяване на различни куплети. Оригиналният текст е от 22 куплета.
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па си дума капитана,
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
ти по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитанът, немец същи,
отказа- тогаз
Ботев люто се намръщи,
викна с буен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плен.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народът
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласът му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.

Бърже параходът плува
към желаний край,
Дунавът се по- вълнува,
весело играй.

Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружина -
товар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байрякът се развява
гордо с лева свой.

Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колене
на светия бряг.

- Братя! - Вика им войвода
със гръмовен глас.
- Скоро радостно народът
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравим
Стара планина,
кървав бой ще заловим
с турски племена!

Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ,
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"

Дата на публикация: 6 януари, 2013
Категория: Музика
Ключови думи: Ботев Дунав христо тих Бял