Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Антоан дьо Сент-Екзюпери (на френски: Antoine Marie Jean-Baptiste Roger, comte de Saint-Exupéry) е френски поет, писател, журналист и авиатор-пионер, известен най-вече с философско-поетичния разказ „Малкият принц“ и книгите си „Нощен полет“, „Земя на хората“, „Боен пилот“, „Южна поща“ и „Писмо до един заложник“.
Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
категория: Мъдрост
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки."
Роден е в аристократично семейство, но рано губи баща си и семейството изпитва затруднения. Преди Втората световна война Сент-Екзюпери е пилот в гражданската авиация и лети по маршрути в Европа, Африка и Южна Америка. Със започването на войната постъпва във военновъздушните сили на френската армия, като извършва разузнавателни полети до сключването на Компиенското примирие през 1940. Демобилизиран е и емигрира в САЩ, където агитира за встъпване на САЩ във войната срещу нацистка Германия. Прекарва в Америка 28 месеца и по това време написва най-известните си произведения. След това отново постъпва във френската авиация в Северна Африка въпреки напредналата си за пилот възраст и влошаващото се здраве. На 31 юли 1944 г. по време на разузнавателна мисия излита от Сардиния и изчезва някъде над Средиземно море.[2] Не е изяснена причината за неговата гибел, въпреки че през 2000 г. близо до брега при Марсилия са открити останките от самолета му.[3]

Преди войната Сент-Екзюпери се прославя като летец, но след нея литературните му творби му носят световна слава и той става френски национален герой[4], като Малкият принц е преведен на 300 езика.[5] Родният му град Лион назовава на негово име основното си летище, както и съседната гара на високоскоростните влакове TGV.
Биография
Ранни години

Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско благородническо семейство. Има три сестри и по-малък брат Франсоа. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. и семейството изпада във финансово затруднение. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия, обитавайки последователно Лион и замъка Сен Морис дьо Реман (на френски: Château de Saint-Maurice-de-Rémens) в Ен. Брат му Франсоа умира на 15 години от усложнения от ревматизъм и 17-годишният Антоан остава единственият мъж в семейството.[6]

Близо до замъка той открива другата голяма страст на живота си – авиацията: често отива с колело до близкия аеродрум при Амберийо, разпитва механиците за функционирането на машините и през юли 1912 г. убеждава Габриел Вроблевски-Салвез да го вземе на полет с конструиран лично от него самолет. „Кръщението“ му във въздуха го очарова и написва възторжени стихове за авиацията.[7]

След като на два пъти не успява да постъпи в Морската академия, Антоан се записва да следва архитектура в École des Beaux-Arts, но след 15 месеца се отказва и започва да работи на случайни места. През 1921 г. постъпва на военна служба като редови войник в кавалерийски полк (2e Régiment de chasseurs à cheval) и е изпратен близо до Страсбург. Там взема частни уроци по летене и на следващата година се прехвърля във военно-въздушните сили. Получава квалификацията си като пилот през 1921 г. в 37 авиополк в Казабланка, Мароко. След това е преместен в Бурже, където претърпява първата от множество авиационни катастрофи и получава много увреждания. По настояване на родителите на годеницата си, бъдещата писателка Луиза де Вилморен, се отказва от летенето и приема да работи като чиновник няколко години. Годежът се разпада и през 1926 г. Антоан започва да лети отново. Той става един от пионерите на международната въздушна поща в дните, когато самолетите са снабдени с много малко авиоуреди. По-късно се оплаква, че с усъвършенствуването на самолетите пилотът заприличвал на счетоводител.

Дата на публикация: 12 май, 2023
Субтитри от: mentos
Категория: Хора и блогове