Руско-турската Освободителна война /1877-1878/: позната и непозната

ост: проф.д.и.н. Людмил Спасов /историк, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"/
Трети март, нашият национален празник, от години предизвиква и възторжени, и противоречиви реакции. Понякога, уви, и смазващо равнодушие, което принизява свещената дата до … „почивен ден”, дори до „един от няколкото почивни дни”! Какво да кажем за казионното театралничене на ангажираните „официални” лица? Кога най-сетне ще проумеем дълбокия смисъл на Трети март – денят, чието олицетворение е българското знаме – знамето с „народните цветове” – бяло, зелено, червено, както са казвали българите през ХIX в. Знамето – иконата на нашия дух като народ.

Историческа истина е, че Освободителна война (1877-1878) е най-яркият резултат от Априлското въстание – българската революция, “морална и с оръжие”! Започнатата от Руската империя война е своеобразна материализация на световния протест срещу „българските ужаси“. Ужасяващите новини от Батак и десетки селища в България заемат първите страници на световната преса, глас в защита издигат най-светлите умове на епохата: Юго, Достоевски, Толстой, Дарвин, Менделеев, Гарибалди… Великите сили не могат за пореден път да загърбят каузата на достоен народ, какъвто тогава са българите в очите на свободните хора в свободния свят! Войната, която наричаме Освободителна, надали би постигнала победен край, ако не беше кауза за нашите прадеди. Когато си спомняме тази война, не можем да не се опълчим срещу един от най-неверните митове – че сме „освободени даром”! Без да оспорваме ролята на руската армия, на войниците, офицерите и генералите на тогавашната Руска империя – руси, украинци, финландци, поляци, представители на други нации. Освобождението на България не е изключение, същото е и при Сърбия и Гърция. Участието на прадедите ни във войната обаче е значимо – в редовете на Българското опълчение, на т.нар. т. нар. народни милиции (доброволни отряди, създадени в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево и др.), и „народни горски (планински) чети” участват хиляди българи. Благодарение на българските разузнавачи, русите познават Балкана с всички му проходи, пътеки и пътечки по-добре от турците, владели тези места пет века! В разгара на войната в значителна степен продоволствието на армията е осигурявано от българските общини.

Дата на публикация: 3 март, 2023
Категория: История и нации
Ключови думи: Война позната освободителна непозната Руско-турската /1877-1878/: