Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани…
Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам – …
… и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.
Елисавета Багряна
Дата на публикация: 12 декември, 2022
Категория:
Музика
Харесайте ни във Facebook
Коментари (0)
Моля влезте в акаунта си за да пишете коментари.