Сива тишина
Отиде си… и заваля.
Дъждът събуди тишината
сива над морето сиво.
А беше ясна и добра
нощта, която си отиде –
със ясни приказни звезди,
родени сякаш във мечтите.
Припев:
Остана утрото мъгливо
и тази сива тишина,
толкоз скръбна и сънлива,
притихнала в прибоя на брега.
Отиде си… и самота.
И бледолунна синева
потъна с гаснещи лъчи
сред смълчаните води.
И звездите избеляха
с изплакани в дъжда очи…
Припев:
Остана утрото мъгливо
и тази сива тишина,
толкоз скръбна и сънлива,
притихнала в прибоя на брега.
Дата на публикация: 5 септември, 2022
Категория:
Друго
Харесайте ни във Facebook