Помислете за оня офицер от юг, който командуваше през време на войната в Риф един преден пост, врязан като клин между две планини в размирните области. Една вечер той приемаше парламентьори, слезли от планините на запад. Пиеха чай, както се полага, когато избухна престрелка. Племената от планините на изток нападнаха поста. Капитанът поиска да изпрати неприятелските парламентьори, за да отиде да се бие, но те му отговориха: „Днес ние сме твои гости. Бог не позволява да те оставяме…“ И те се присъединиха към войниците, спасиха поста, после наново се покатериха към своето орлово гнездо. Ала в навечерието на деня, когато на свой ред те пък се готвеха да нападнат капитана, изпратиха при него хора.
— Оная вечер ние ти помогнахме…
— Вярно…
— Ние изгърмяхме заради тебе триста куршума…
— Вярно.
— Справедливо е да ни ги върнеш.
И истински благородник, капитанът не можеше да използува изгодата, която би имал от тяхното благородство. Той им върна куршумите, които те щяха да употребят срещу него. https://chitanka.info/text/25381-zemja-na-horata/27#textstart
Дата на публикация: 15 май, 2022
Категория:
История и нации