Пепеляшка Cinderella - Братя Грим Любими Приказки за деца

Пепеляшка Cinderella - Братя Грим Приказка за деца . Пепеляшка е популярна народна приказка, позната в множество варианти по цял свят в различни епохи и на различни континенти. В древногръцкия ѝ вариант напр. се разказва за Родопа, млада гъркиня, закарана като робиня в Египет. Един ден един орел ѝ открадва пантофката докато тя се къпе и я изпуска в краката на фараона. Удивен от изящната малка обувка, фараонът обещава да се ожени за жената, на която тя принадлежи.
Има версии, в които се говори не за пантофка, а за пръстен, който е по мярка единствено на героинята. Има също истории, в които на помощ на Пепеляшка идва не феята, а починалата ѝ майка, която ѝ се явява под формата на животно или дърво; версия, в която принцът заповядва да се намаже стълбището на двореца със смола, за да не може Пепеляшка да избяга, както и версия, в която тя нарочно изпуска пантофката си.
Най-познатите днес варианти на тази приказка принадлежат на Шарл Перо (1697) и братя Грим (1812). В по-ранната версия – тази на Шарл Перо Пепеляшка накрая прощава на злите си сестри, докато при Братя Грим те са наказани. Интересно е, че в германския първоизточник на приказката, такава каквато се е разказвала из германските села, наказанието за двете сестри е особено сурово – заради постъпката си те са осъдени да танцуват с обувки от нагрят до червено метал докато умрат. Любопитно е също, че във варианта на Перо изрично е посочен един детайл – пантофката е от стъкло, което вероятно се обяснява с факта, че в края на 17 в. стъклото е било рядък и ценен материал, а освен това една изработена от стъкло обувка освен че не е била особено удобна за носене, се предполага, че много трудно би могла да стане на друг крак освен на този, за когото специално е била направена.
В наше време изследователите на устното народно творчество са документирали над 500 различни варианти на приказката за Пепеляшка.
Замъкът Нойшванщайн най-известният замък на баварския крал Лудвиг II е образ на замъка на принца на Пепеляшка послужил и за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.
Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на сета. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи.
Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.
Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.
Пепеляшка търпеливо ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.
Един ден царският син организирал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.
А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли.
И ето че денят на бала настъпил.
Двете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре – с кои рокли и кои бижута. Тя им казвала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели.
Накрая седнали в каретата и заминали.
Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала.
Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница.
Тя попитала Пепеляшка защо плаче.
– Така ми се искаше… така ми се искаше… – отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си.
– Искаше ти се да идеш на бала ли? – попитала я вълшебницата.
– Да можех да отида наистина! – замечтано отвърнала Пепеляшка.
– Добре! – казала вълшебницата. – Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква.
Пепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.
А тя я издълбала, докоснала я с вълшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе.
После кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета.
Казала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишле, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечносиви коня.
Липсвал само кочияш.
– Ще изтичам да погледна в капана за плъхове – предложила Пепеляшка. – Ако има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш!
– Добре – съгласила се вълшебницата. – Донеси тук капана!
Скоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш.
След това казала на Пепеляшка:
– Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси!
Щом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. Те веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили.
Като свършила всичко това, вълшебницата казала:
– Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми?
– Много съм щастлива! – отвърнала Пепеляшка. Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца!
Вълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста.

Девойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се познае.
После кръстницата и дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата.
Преди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непремено да си тръгне от
бала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ:
– Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се превърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквато си е наистина.
Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата.

Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот:
– Вижте колко е прекрасна!
– И каква е стройна!
– господи, никога не сме виждали такава красавица!
Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори.
Младия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки.
Всяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата
непозната за вниманието, с което я обгръщал.
Принцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. Тя така хубаво танцувала, че гостите я зяпали с още по-голямо възхищение.
След танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея.
А неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й
донесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял.

Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата.

Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.

Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица.
Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. А Пепеляшка запъхтяна дотичала вкъщи без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка.
Когато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са прекарали на бала. Те й казали, че там се
появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка.
– Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше – разказвали сестрите. – Сигурно се е влюбил в тази хубавица.
Те били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица.

Дата на публикация: 20 февруари, 2022
Субтитри от: smiles
Категория: Хоби и развлечения
Ключови думи: За деца грим Братя приказка cinderella Пепеляшка