Старият Несебър е в списъка на ЮНЕСКО.
Несѐбър е град, разположен в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас, в съседство на север с най-големия български черноморски курорт Слънчев бряг, а на юг в близост е град Поморие. Градът е административен център на община Несебър.
Полуостровът на Несебър — древният град Месамбрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат "Мелсамбрия", което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища — южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.[1]
В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници — по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.
Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия.
Българско и византийско средновековие
Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.
След почти 40 години византийско владичество, Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.
През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император. Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
Османски период и възраждане
През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони.
Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането — типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Градът след Освобождението
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Дата на публикация: 13 август, 2012
Категория:
История и нации
Ключови думи:
Town
Nessebar
UNESCO
Харесайте ни във Facebook